Page 97 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 5)
P. 97

банка, която също преустанови платежите в брой през 1797 г., то ще се

           получи следният резултат:


           Дивиденти по отчети до 1821 г. .......4 736 085

           Обявени премии ...............................1 225 000
           Нараснали активи .............................1 214 800

           Нараснала стойност на капитала…..4 185 000

           Общо .................................................11 360 885
           върху капитал 3 милиона ф.ст. (пак там, стр. 363—364).


           И още се говори за централизация! Кредитната система, имаща своя цен-

           трален  пункт  в  така  наречените  национални  банки  и  групиращите  се

           около тях едри парични търговци и лихвари, е гигантска централизация и
           тя дава на тази класа паразити приказна сила не само периодично да съ-

           сипва промишлените капиталисти, но и по най-опасен начин да се на-
           месва в действителното производство — а тази банда не знае нищо за

           производството и няма нищо общо с него. Актовете от 1844 и 1845 г. са

           доказателства за растящата сила на тези бандити, към които се присъе-
           диняват финансистите и борсовите спекуланти.



           Но ако някой се съмнява в това, че тези почтени бандити експлоатират
           националното и интернационалното производство изключително в инте-

           рес на самото производство и на самите експлоатирани — той ще по-
           черпи истинска представа за работата от следния екскурс в областта на

           високите нравствени доблести на банкерите.


                 «Банките  са  религиозно-нравствени  институции.  Колко  често  мла-

                 дият търговец се е отвръщал от обществото на шумливи и разгулни
                 приятели от страх пред бдителния и неодобрителен поглед на бан-

                 кера! Колко много се старае той да запази добро мнение за него бан-
                 керът,  да  бъде  винаги  уважаван!  Намръщеното  чело  на  банкера

                 оказва върху него по-силно влияние, отколкото всички морални про-

                 поведи на неговите приятели: той трепери при мисълта, че към него
                 ще почнат да се отнасят подозрително, ако се провини в измама или

                 дори и в най-малко отклонение от истината; той се бои да възбуди
                 такова подозрение, тъй като в резултат на това неговият кредит в

                 банката може да бъде ограничен или дори съвсем спрян! Съветът на
                 банкера за него е по-важен, отколкото съветът на свещеника.» (Дж.



                                                            97
   92   93   94   95   96   97   98   99   100   101   102