Page 97 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 5)
P. 97
банка, която също преустанови платежите в брой през 1797 г., то ще се
получи следният резултат:
Дивиденти по отчети до 1821 г. .......4 736 085
Обявени премии ...............................1 225 000
Нараснали активи .............................1 214 800
Нараснала стойност на капитала…..4 185 000
Общо .................................................11 360 885
върху капитал 3 милиона ф.ст. (пак там, стр. 363—364).
И още се говори за централизация! Кредитната система, имаща своя цен-
трален пункт в така наречените национални банки и групиращите се
около тях едри парични търговци и лихвари, е гигантска централизация и
тя дава на тази класа паразити приказна сила не само периодично да съ-
сипва промишлените капиталисти, но и по най-опасен начин да се на-
месва в действителното производство — а тази банда не знае нищо за
производството и няма нищо общо с него. Актовете от 1844 и 1845 г. са
доказателства за растящата сила на тези бандити, към които се присъе-
диняват финансистите и борсовите спекуланти.
Но ако някой се съмнява в това, че тези почтени бандити експлоатират
националното и интернационалното производство изключително в инте-
рес на самото производство и на самите експлоатирани — той ще по-
черпи истинска представа за работата от следния екскурс в областта на
високите нравствени доблести на банкерите.
«Банките са религиозно-нравствени институции. Колко често мла-
дият търговец се е отвръщал от обществото на шумливи и разгулни
приятели от страх пред бдителния и неодобрителен поглед на бан-
кера! Колко много се старае той да запази добро мнение за него бан-
керът, да бъде винаги уважаван! Намръщеното чело на банкера
оказва върху него по-силно влияние, отколкото всички морални про-
поведи на неговите приятели: той трепери при мисълта, че към него
ще почнат да се отнасят подозрително, ако се провини в измама или
дори и в най-малко отклонение от истината; той се бои да възбуди
такова подозрение, тъй като в резултат на това неговият кредит в
банката може да бъде ограничен или дори съвсем спрян! Съветът на
банкера за него е по-важен, отколкото съветът на свещеника.» (Дж.
97