Page 101 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 5)

ся до периода на развита кредитна система, то ясно е като ден, че изда-

ването на банкноти не напълно се регулира от законите на металическото

обръщение. Металическото обръщение има своето лекарство във вноса
и износа на благородни метали, които незабавно влизат в обръщение

като монета и със своите приливи и отливи понижават или повишават
стоковите цени. Същото влияние върху стоковите цени трябва сега изкус-

твено да оказват банките, подражавайки на законите на металическото
обръщение. Ако пари се стичат от чужбина, това показва, че обръщени-

ето е недостатъчно пълно, стойността на парите е твърде висока и сто-

ковите цени са твърде ниски; следователно в обръщение трябва да бъ-
дат хвърлени банкноти съразмерно с количеството на нововнесеното

злато. И обратно, те трябва да бъдат изтеглени от обръщение съраз-
мерно с отлива на злато от страната. С други думи, издаването на банк-

ноти трябва да се регулира от вноса и износа на благородни метали или
от валутния курс. Фалшивата предпоставка на Рикардо, че златото е само

монета и следователно всеки внос на злато увеличава количеството на

намиращите се в обръщение пари и по този начин повишава цените,
всеки износ на злато намалява количеството на монетата и затова пони-

жава цените — тази теоретическа предпоставка се превръща тук в прак-
тическа експеримент, който се състои в това, да се оставят във всеки да-

ден момент толкова монета, в обръщение, колкото злато има в налич-
ност. Лорд Овърстън (банкер от фирмата Джонс Лойд), полковник То-

рънс, Норман, Клей, Арбътнот и редица други писатели, известни в Анг-

лия под името на школата „currency principle“ (принцип на паричното об-
ръщение, ред.), не само проповядваха тази доктрина, но с помощта на

банковите актове на сър Р. Пил (1844 и 1845 година) я направиха основа

на английското и шотландското банково законодателство. Нейното най-
позорно фиаско, теоретическо и практическо, след експерименти в гран-

диозен национален мащаб може да бъде разгледано от нас само в уче-
нието за кредита“ (пак там, стр. 165—168).

Критиката на тази школа бе дадена от Томас Тук, Джемс Уилсън (в
„Economist“ от 1844—1847 година) и Джон Фулъртън. Доколко недоста-

тъчно разбираха и тези писатели природата на златото, как смътно си
представяха те съотношението между парите и капитала, ние видяхме

вече нееднократно, особено в глава XXVIII на тази книга. Тук ще приве-
дем още няколко данни от трудовете на комисията на долната камара от

101