Page 148 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)
P. 148

Второ: в състава на дадените в аренда земи може да има отделни учас-

           тъци  земя,  които  при  даденото  равнище  на  пазарните  цени  не носят

           рента, следователно фактически се дават на заем даром, но които позем-
           леният собственик не счита такива, защото той вижда общата сума на

           рентата от дадената в аренда земя, а не отделните ренти от отделните
           участъци земя. В този случай за арендатора — доколкото се касае за

           онези участъци от арендованата земя, които не носят рента — поземле-
           ната собственост като граница за прилагане на капитала отпада и при

           това отпада по силата на самия договор с поземления собственик. Но той

           не плаща рента за тези участъци само защото плаща рента за земята,
           чийто придатък са те. В този случай се предполага именно такава комби-

           нация, когато се прибягва към по-лошия вид земя А не като към самосто-
           ятелно  ново поле  на  производство  за  попълване  на  недостатъчното

           предлагане, а когато, напротив, той съставлява само неотделима ивица
           в  по-добрата  земя.  Но  случаят,  който  подлежи  на  изследване,  е

           именно случаят, когато трябва да се стопанисват самостоятелно учас-

           тъци от земята А, следователно при общите предпоставки на капиталис-
           тическия  начин  на  производство  да  бъдат  давани  самостоятелно

           в аренда.


           Трето.  Арендаторът  може  да  вложи  допълнителен  капитал  в същата

           арендована земя, макар че при съществуващите пазарни цени получе-
           ният по такъв начин допълнителен продукт му дава само производстве-

           ната цена, носи му обикновената печалба, но не му дава възможност да

           плаща допълнителна рента. Значи с една част от вложения в земята ка-
           питал той плаща поземлена рента, с другата — не. Но колко малко тази

           предпоставка разрешава проблемата, се вижда от следното: ако пазар-
           ната цена (а също и плодородността на земята) му дава възможност да

           получава с допълнителния капитал добавъчен продукт, който, както ста-
           рият капитал, му носи освен производствената цена и известна  доба-

           въчна печалба, то до изтичането на срока на арендния договор той сам

           прибира тази добавъчна печалба. Но защо? Защото докато продължава
           срокът на арендния договор, отпада образуваната от поземлената собс-

           твеност граница за прилагане на капитала му в земята. Обаче простото
           обстоятелство, че за да му се осигури тази добавъчна печалба, е нужно

           допълнителната земя от по-лошо качество да бъде самостоятелно обра-
           ботвана и самостоятелно дадена в аренда, неопровержимо доказва, че



                                                           148
   143   144   145   146   147   148   149   150   151   152   153