Page 148 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)

Второ: в състава на дадените в аренда земи може да има отделни учас-

тъци земя, които при даденото равнище на пазарните цени не носят

рента, следователно фактически се дават на заем даром, но които позем-
леният собственик не счита такива, защото той вижда общата сума на

рентата от дадената в аренда земя, а не отделните ренти от отделните
участъци земя. В този случай за арендатора — доколкото се касае за

онези участъци от арендованата земя, които не носят рента — поземле-
ната собственост като граница за прилагане на капитала отпада и при

това отпада по силата на самия договор с поземления собственик. Но той

не плаща рента за тези участъци само защото плаща рента за земята,
чийто придатък са те. В този случай се предполага именно такава комби-

нация, когато се прибягва към по-лошия вид земя А не като към самосто-
ятелно ново поле на производство за попълване на недостатъчното

предлагане, а когато, напротив, той съставлява само неотделима ивица
в по-добрата земя. Но случаят, който подлежи на изследване, е

именно случаят, когато трябва да се стопанисват самостоятелно учас-

тъци от земята А, следователно при общите предпоставки на капиталис-
тическия начин на производство да бъдат давани самостоятелно

в аренда.

Трето. Арендаторът може да вложи допълнителен капитал в същата

арендована земя, макар че при съществуващите пазарни цени получе-
ният по такъв начин допълнителен продукт му дава само производстве-

ната цена, носи му обикновената печалба, но не му дава възможност да

плаща допълнителна рента. Значи с една част от вложения в земята ка-
питал той плаща поземлена рента, с другата — не. Но колко малко тази

предпоставка разрешава проблемата, се вижда от следното: ако пазар-
ната цена (а също и плодородността на земята) му дава възможност да

получава с допълнителния капитал добавъчен продукт, който, както ста-
рият капитал, му носи освен производствената цена и известна доба-

въчна печалба, то до изтичането на срока на арендния договор той сам

прибира тази добавъчна печалба. Но защо? Защото докато продължава
срокът на арендния договор, отпада образуваната от поземлената собс-

твеност граница за прилагане на капитала му в земята. Обаче простото
обстоятелство, че за да му се осигури тази добавъчна печалба, е нужно

допълнителната земя от по-лошо качество да бъде самостоятелно обра-
ботвана и самостоятелно дадена в аренда, неопровержимо доказва, че

148