Page 173 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)

друга — пространството, което е необходимо като елемент на всяко про-

изводство и на всяка човешка дейност.40z И в единия, и в другия случай

поземлената собственост иска своята дан. Търсенето на строителни
участъци повишава стойността на земята като пространство и основа, а

същевременно вследствие на това расте търсенето на такива елементи
на земята, които служат като строителен материал 40).

В „Капиталът“, том II, глава XII, в показанията на Едуард Кепе, крупен лон-
донски спекулант-строител, пред банковата комисия в 1857 г. видяхме как

в бързо развиващи се градове, особено когато строителството, като в
Лондон, се върши фабрично, същинският главен предмет на строител-

ната спекулация не е сградата, а поземлената рента.194 Кепе казва там
(В. А. 1857) № 5435:

«Аз мисля, че човек, който иска да преуспява в живота, едва ли може
да разчита на успех, ако се занимава само със солидна работа (fair

trade)... той трябва по необходимост освен това да строи със спеку-
лативни цели, и то в голям мащаб; защото предприемачът извлича

от самите сгради много малка печалба, главната си печалба той из-

влича от повишаването на поземлената рента. Той наема напр.
един участък земя и плаща за него 300 ф. ст. годишно; ако по гриж-

ливо изработен строителен план той построи на този участък къщи

от надлежен разред, той ще може да получава от тях 400 или 450 ф.
ст. годишно и неговата печалба в несравнено по-голяма степен би се

състояла в увеличението на поземлената рента със 100 или 150
ф.ст. годишно, отколкото в печалбата от постройките, която той в

много случаи даже не взема под внимание.»

При това не трябва да се забравя, че след изтичането на наемния дого-

вор, сключен най-много за 99 години, земята с всички намиращи се на нея
постройки и с поземлената рента, която през това време обикновено се е

повишила повече от 2—3 пъти, се връща от строителния спекулант или
неговия приемник към първоначалния последен поземлен собственик.

Същинската рента от рудници се определя също като земеделската
рента.

«Има рудници, чийто продукт едва стига да заплати труда и да възс-

173