Page 175 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)

яма степен — това се прикрива от обстоятелството, че капитализираната

рента, следователно именно тази капитализирана дан, се явява като

цена на земята и поради това последната може да бъде продавана като
всеки друг предмет на търговия. Затова на купувача му се струва, че той

е получил своята претенция върху рентата не даром, не без труда, риска
и предприемаческия дух на капитала, а е заплатил за нея съответен ек-

вивалент.

Рентата, както отбелязахме вече, му се струва просто лихва на капитала,

с който той е купил земята, а с нея и претенцията върху рентата. Също
така робовладелецът, който е купил един негър, си мисли, че е придобил

своята собственост върху негъра не по силата на института на робството
като такъв, а по силата на покупко-продажба на стока. Но самият титул

не се поражда, а само се прехвърля с акта на продажбата. Титулът

трябва да бъде налице, преди да може да бъде продаден — и както една
продажба, така и редица такива продажби и тяхното постоянно повтаряне

не могат да създадат този титул. Онова, което изобщо го е създало, са
производствените отношения. Когато последните достигнат такава точка,

на която трябва да променят кожата си, отпада получилият икономическо
и историческо оправдание и възникнал от процеса на общественото про-

изводство на живота материален източник на титула и на всички основа-

ващи се на него сделки. От гледището на една по-висока икономическа
формация на обществото частната собственост на отделни индивиди

върху земното кълбо ще изглежда не по-малко нелепа от частната собс-

твеност на един човек върху друг човек. Даже едно цяло общество, една
нация и даже всички едновременно съществуващи общества, взети за-

едно, не са собственици на земята. Те са само нейни владелци, само из-
ползващи я, и като boni patres familias (добри бащи на семейство. ред.) те

са длъжни подобрена да я предават на следващите поколения.

_________

При по-нататъшното изследване на цената на земята оставяме настрана

всички колебания на конкуренцията, всякаква спекулация със земя, както

и дребната поземлена собственост, при която земята е главното оръдие
на производителите и затова те са принудени да я купуват на каквато и

да е цена.

…
175