Page 170 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)
P. 170
се пристъпи към нейното обработване или не. Щом тази земя действи-
телно влезе в конкуренция, пазарната цена при равни други условия ще
спадне отново на предишното си равнище, след което нововключената
земя ще дава същата рента като съответстващата ѝ стара рента. Пред-
положението, че тя не ще дава рента, се доказва от неговите привърже-
ници чрез простото приемане на онова, което трябва да бъде доказано,
а именно, че последната земя не е дала рента. По същия начин би могло
да се докаже, че напоследък построените къщи освен същинския наем не
носят никаква рента, макар и да се дават под наем. Но фактът е, че те
дават рента още преди да носят наем, а именно, когато дълго време
стоят незаети. Също както последователни капиталовложения в известен
участък земя могат да дават пропорционален добавъчен продукт, значи
и същата рента както първите — така и земи от същото качество, като
напоследък обработените могат при същите разходи да дават същия до-
бив. Иначе изобщо би било неразбираемо как земи от еднакво качес-
тво могат да се обработват последователно, а не или всички извед-
нъж, или даже нито една, за да не се предизвика конкуренцията на
всички други. Поземленият собственик е винаги готов да извлича
рента, т.е. да получава нещо даром; но за да изпълни желанието му, ка-
питалът се нуждае от известни условия. Затова взаимната конкуренция
между земите зависи не от това, че земевладелецът желае тяхната кон-
куренция, а от това, дали ще се намери капитал, който да конкурира върху
новите земи с другите.
Доколкото същинската земеделска рента е просто монополна цена, пос-
ледната може да бъде само незначителна, както и абсолютната рента
може да бъде тук при нормални условия само незначителна, какъвто и да
е излишъкът на стойността на продукта над неговата производствена
цена. Следователно същината на абсолютната рента се състои в след-
ното: еднакви капитали в различни сфери на производството, при ед-
наква норма на принадената стойност, или еднаква експлоатация на
труда, произвеждат, в зависимост от различния им среден състав, раз-
лични маси принадена стойност. В промишлеността тези различни маси
принадена стойност се изравняват в средна печалба и равномерно се
разпределят между отделните капитали като между съответни части на
обществения капитал. Когато за производството е нужна земя било за зе-
меделие, било за извличане на суровини, поземлената собственост спъ-
170