Page 170 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)
P. 170

се пристъпи към нейното обработване или не. Щом тази земя действи-

           телно влезе в конкуренция, пазарната цена при равни други условия ще

           спадне отново на предишното си равнище, след което нововключената
           земя ще дава същата рента като съответстващата ѝ стара рента. Пред-

           положението, че тя не ще дава рента, се доказва от неговите привърже-
           ници чрез простото приемане на онова, което трябва да бъде доказано,

           а именно, че последната земя не е дала рента. По същия начин би могло
           да се докаже, че напоследък построените къщи освен същинския наем не

           носят никаква рента, макар и да се дават под наем. Но фактът е, че те

           дават  рента  още  преди  да  носят наем,  а  именно,  когато  дълго  време
           стоят незаети. Също както последователни капиталовложения в известен

           участък земя могат да дават пропорционален добавъчен продукт, значи
           и същата рента както първите — така и земи от същото качество, като

           напоследък обработените могат при същите разходи да дават същия до-
           бив. Иначе изобщо  би  било неразбираемо  как  земи  от  еднакво  качес-

           тво могат  да  се  обработват  последователно,  а  не  или  всички  извед-

           нъж, или  даже  нито  една,  за  да  не  се  предизвика  конкуренцията  на
           всички други.  Поземленият  собственик  е  винаги  готов  да  извлича

           рента, т.е. да получава нещо даром; но за да изпълни желанието му, ка-
           питалът се нуждае от известни условия. Затова взаимната конкуренция

           между земите зависи не от това, че земевладелецът желае тяхната кон-

           куренция, а от това, дали ще се намери капитал, който да конкурира върху
           новите земи с другите.



           Доколкото същинската земеделска рента е просто монополна цена, пос-
           ледната може да бъде само незначителна, както и абсолютната рента

           може да бъде тук при нормални условия само незначителна, какъвто и да
           е  излишъкът  на  стойността  на  продукта над  неговата  производствена

           цена. Следователно същината на абсолютната рента се състои в след-
           ното:  еднакви  капитали  в  различни сфери  на  производството,  при  ед-

           наква  норма  на  принадената  стойност, или  еднаква  експлоатация  на

           труда, произвеждат, в зависимост от различния им среден състав, раз-
           лични маси принадена стойност. В промишлеността тези различни маси

           принадена стойност се изравняват в средна печалба и равномерно се
           разпределят между отделните капитали като между съответни части на

           обществения капитал. Когато за производството е нужна земя било за зе-
           меделие, било за извличане на суровини, поземлената собственост спъ-



                                                           170
   165   166   167   168   169   170   171   172   173   174   175