Page 174 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)

танови вложения в тях капитал заедно с обикновената печалба. Те

носят известна печалба на предприемача, но не дават рента на зе-

мевладелеца. Те могат да бъдат разработвани с изгода само от зе-
мевладелеца, който, бидейки сам предприемач, получава обикнове-

ната печалба от своя вложен капитал. Много каменовъглени мини в
Шотландия се разработват именно така и не могат да бъдат разра-

ботвани по никакъв друг начин. Земевладелецът не разрешава на
никого да ги разработва без плащане на известна рента, но никой не

е в състояние да я плаща» (A. Smith, [„An Inquiry into the Nature

and Causes of the Wealth of Nations“. Vol. I, London, 1776] — Book III,
ch. XI (p. 207).

Трябва да правим разлика дали рентата произтича от монополна цена,

защото съществува независима от нея монополна цена на продуктите

или на самата земя, или пък продуктите се продават по монополна цена,
защото съществува рента. Като говорим за монополна цена, имаме пред-

вид изобщо цена, която е определена само от стремежа да се купи и от
платежоспособността на купувачите, независимо от цената, определена

от общата производствена цена, както и от стойността на продуктите.
Едно лозе, от гроздето на което се произвежда вино от изключително ка-

чество, вино, което изобщо може да бъде произведено само в сравни-

телно малко количество, дава монополна цена. Поради тази монополна
цена, чийто излишък над стойността на продукта се определя само от бо-

гатството и вкуса на изтънчените консуматори на вино, лозарят би реа-

лизирал значителна добавъчна печалба.

Тази добавъчна печалба, която произтича в дадения случай от моно-
полна цена, се превръща в рента и в тази форма се прибира от поземле-

ния собственик по силата на неговия титул върху този участък земя,

имащ особени свойства. Следователно тук монополната цена създава
рентата. Обратно, рентата би създала монополната цена, ако житото се

продаваше не само над производствената му цена, но и над неговата
стойност поради границата, която поземлената собственост поставя на

безрентното капиталовложение в необработена земя. Че само титулът на
собственост на известен брой лица върху земното кълбо им дава възмож-

ност да присвояват като данък част от принадения труд на обществото и

при това с развитието на производството да я присвояват във все по-гол-

174