Page 27 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)

стойности, респективно производствени цени. Това е в действителност

законът за стойността, както той се проявява не по отношение на отдел-

ните стоки или предмети, но винаги по отношение на цялата съвкупност
от продукти на отделните обособили се чрез разделението на труда об-

ществени сфери на производството; така че не само за всяка отделна
стока е употребено само необходимото работно време, но и в различните

групи е употребено само необходимото пропорционално количество от
цялото обществено работно време. Защото остава условието стоката да

представлява потребителна стойност. Но ако потребителната стой-

ност на отделната стока зависи от това, дали тя сама по себе си задово-
лява някаква потребност, то потребителната стойност на известна маса

от обществени продукти зависи от това, дали тя е адекватна на количес-
твено определената обществена потребност за всеки отделен вид про-

дукт и следователно от това, дали трудът е разпределен между различ-
ните сфери на производството пропорционално, т.е. съответно тази об-

ществена, количествено определена потребност. (Да разгледаме този

пункт във връзка с разпределението на капитала в различните сфери на
производството.) Обществената потребност, т.е. потребителната стой-

ност в обществен мащаб — ето кое определя тук частта от съвкупното
обществено работно време, която се пада на различните отделни сфери

на производството. Но това е същият закон, който се проявява още при
отделната стока, а именно: че потребителната стойност на стоката

е предпоставка на нейната разменна стойност, а с това и на ней-

ната стойност. Този пункт засяга отношението между необходим и прина-
ден труд само доколкото при нарушение на тази пропорция не може да

бъде реализирана стойността на стоката, значи и съдържащата се в нея

принадена стойност. Да приемем например, че са произведени непропор-
ционално много памучни тъкани, макар че в целия този продукт, в тези

тъкани е реализирано само необходимото за това при дадените условия
работно време. Но, общо взето, в този отделен отрасъл е изразходван

премного обществен труд, т.е. част от продукта е безполезна. Затова це-
лият продукт може да бъде продаден само както ако той беше произве-

ден в необходимата пропорция. Тази количествена граница на частите

обществено работно време, които могат целесъобразно да бъдат разход-
вани в различните отделни сфери на производството, е само по-раз-

вит израз на закона за стойността изобщо, макар че необходимото работ-

27