Page 27 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)
P. 27

стойности, респективно производствени цени. Това е в действителност

           законът за стойността, както той се проявява не по отношение на отдел-

           ните стоки или предмети, но винаги по отношение на цялата съвкупност
           от продукти на отделните обособили се чрез разделението на труда об-

           ществени сфери на производството; така че не само за всяка отделна
           стока е употребено само необходимото работно време, но и в различните

           групи е употребено само необходимото пропорционално количество от
           цялото обществено работно време. Защото остава условието стоката да

           представлява  потребителна  стойност.  Но  ако  потребителната  стой-

           ност на отделната стока зависи от това, дали тя сама по себе си задово-
           лява някаква потребност, то потребителната стойност на известна маса

           от обществени продукти зависи от това, дали тя е адекватна на количес-
           твено определената обществена потребност за всеки отделен вид про-

           дукт и следователно от това, дали трудът е разпределен между различ-
           ните сфери на производството пропорционално, т.е. съответно тази об-

           ществена,  количествено  определена  потребност.  (Да  разгледаме  този

           пункт във връзка с разпределението на капитала в различните сфери на
           производството.)  Обществената потребност,  т.е.  потребителната  стой-

           ност в обществен мащаб — ето кое определя тук частта от съвкупното
           обществено работно време, която се пада на различните отделни сфери

           на производството. Но това е същият закон, който се проявява още при
           отделната  стока,  а  именно:  че  потребителната  стойност  на  стоката

           е предпоставка  на  нейната  разменна  стойност,  а  с  това  и  на  ней-

           ната стойност. Този пункт засяга отношението между необходим и прина-
           ден труд само доколкото при нарушение на тази пропорция не може да

           бъде реализирана стойността на стоката, значи и съдържащата се в нея

           принадена стойност. Да приемем например, че са произведени непропор-
           ционално много памучни тъкани, макар че в целия този продукт, в тези

           тъкани е реализирано само необходимото за това при дадените условия
           работно време. Но, общо взето, в този отделен отрасъл е изразходван

           премного обществен труд, т.е. част от продукта е безполезна. Затова це-
           лият продукт може да бъде продаден само както ако той беше произве-

           ден в необходимата пропорция. Тази количествена граница на частите

           обществено работно време, които могат целесъобразно да бъдат разход-
           вани  в различните  отделни  сфери  на  производството,  е  само  по-раз-

           вит израз на закона за стойността изобщо, макар че необходимото работ-


                                                            27
   22   23   24   25   26   27   28   29   30   31   32