Page 30 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)

да повишава стойността на своята рента и цената на самата земя. В раз-

витието на тази принадена стойност и принаден продукт капиталистът е

все още самодействащ агент. А на собственика на земята остава само да
прибира нарастващата така без негово съдействие част от принадения

продукт и принадената стойност. Ето в какво се състои характерната осо-
беност на неговото положение, а не в това, че стойността на продуктите

от земята, а значи и на самата земя все повече нараства, колкото повече
се разширява пазарът за тях, расте търсенето, а с него стоковият свят,

противостоящ на продукта от земята, т.е. с други думи казано, колкото

повече расте масата на неземеделските стокопроизводители и на незе-
меделското стоково производство. Но тъй като това става без негово съ-

действие, то изглежда като негова специфична особеност явлението, че
масата стойност, масата принадена стойност и превръщането на част от

тази принадена стойност в поземлена рента зависи от обществения про-
цес на производството, от развитието на стоковото производство

изобщо. Затова Дав например иска да изведе рентата оттук. Той твърди,

че рентата зависи не от масата на земеделския продукт, а от неговата
стойност58; последната пък зависи от масата и производителността на

неземеделското население. Но и за всеки друг продукт важи, че той
се развива като стока само доколкото нараства отчасти масата, от-

части разнообразието на редицата други стоки, образуващи по отноше-
ние на него еквиваленти. Това беше показано още при общото изложение

на стойността. От една страна, способността на известен продукт за раз-

мяна зависи изобщо от разнообразието на стоките, съществуващи извън
него. От друга страна, от това зависи по-специално количеството, в което

този продукт може да бъде произведен като стока.

Никой производител — нито промишлен, нито земеделски, — разглеждан

изолирано, не произвежда стойност или стока. Неговият продукт става
стойност и стока само при определена комбинация на обществените от-

ношения. Първо, доколкото този продукт се проявява като израз на об-

ществен труд, следователно доколкото собственото работно време на
даден производител е част от общественото работно време изобщо;

второ, този обществен характер на труда на производителя се проявява
в паричния характер на неговия продукт и в неговата обща разменяе-

мост, определяна от цената като обществен характер, свойствен на него-
вия продукт.

30