Page 28 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)

но време тук придобива друг смисъл. За задоволяване на обществената

потребност е необходимо толкова и толкова работно време. Ограничени-

ето идва тук от потребителната стойност. Обществото при дадени усло-
вия на производство може да изразходва за определен вид продукт само

толкова и толкова от своето съвкупно работно време. Но субективните и
обективните условия на принаден труд и принадена стойност изобщо ня-

мат нищо общо с конкретната, определената форма както на печалбата,
така и на рентата. Те имат значение за принадената стойност като такава,

каквито и отделни форми тя да приема. Затова те не обясняват поземле-

ната рента.

3) Именно в икономическата реализация на поземлената собственост, в
развитието на поземлената рента изпъква това особено своеобразие, че

нейният размер съвсем не се определя от някакво съдействие на нейния

получател, а от развитието на обществения труд, независещо от него и
извършващо се без негово съдействие. Затова лесно се приема за свое-

образна особеност на рентата (и изобщо на земеделския продукт) това,
което на базата на стоковото производство — и по-точно на капиталисти-

ческото производство, което в целия си обем е стоково производство,—
е общо за всички отрасли на производството и за всички техни про-

дукти. В хода на общественото развитие размерът на поземлената рента

(а с нея и стойността на земята) се развива като резултат на съвкупния
обществен труд. От една страна, растат с общественото развитие паза-

рът и търсенето на земеделски продукти, от друга страна — търсенето

непосредствено на земя като съдействащо производствено условие за
всевъзможни, даже и неземеделски отрасли на стопанството. По-точно:

— говорейки само за същинската земеделска рента — рентата, а с нея и
стойността на земята се развиват заедно с пазара на земеделските про-

дукти и следователно с растежа на неземеделското население, с него-
вата потребност и търсене отчасти на средства за храна, отчасти на су-

ровини. По самата си природа капиталистическият начин на производс-

тво постоянно намалява земеделското население в сравнение с неземе-
делското, защото в промишлеността (в тесен смисъл) нарастването

на постоянния капитал спрямо променливия е свързано с абсолют-
ното нарастване на променливия капитал въпреки относителното му на-

маляване. А в земеделието променливият капитал, необходим за обра-
ботване на даден участък земя, намалява абсолютно; следователно нар-

28