Page 23 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)
P. 23

щото и между тях има умора, но това е умора от пресищане — и

                 вижте как те се суетят от място на място, като че ли всичко се свежда

                 до търсене на нови удоволствия» („Morning Star“, 24 дек. 1865 г.).


           По-нататък  е  показано  как  принаден  труд,  значи  и  принаден продукт,
           изобщо се смесва с поземлена рента, с тази — именно върху базата на

           капиталистическия начин на производство — количествено и качествено

           специфично определена част на принадения продукт. Естествената база
           на принадения труд изобщо, т.е. онова естествено условие, без което той

           е невъзможен, е това, че при разход на работно време, непоглъщащо це-
           лия работен ден, природата доставя необходимите средства за същест-

           вуване — било в продукти от земята, растителни и животински, било в
           продукти от риболовство и др. Тази естествена производителност на зе-

           меделския труд (включващ труд при просто събиране, при лов, при ско-

           товъдство, при риболов) е базата на всеки принаден труд, тъй като пър-
           воначално всеки труд преди всичко е насочен към присвояване и произ-

           веждане на храна. (Но животните доставят същевременно кожи за топ-
           лене в студен климат; освен това пещерни жилища и т.н.)



           Такова смесване на принаден продукт и поземлена рента, но иначе изра-
           зено,  срещаме у  г.  Дав.  Земеделски  труд  и  промишлен труд  първона-

           чално не са отделени един от друг; вторият се слива първия. Принаде-

           ният труд и принаденият продукт на земеделското племе, домовата об-
           щина или семейство включва както земеделски, така и промишлен труд.

           И двата вървят ръка за ръка. Лов, земеделие, риболов са невъзможни
           без съответни оръдия. Тъкане, предене и пр. отначало се водят като спо-

           магателни към земеделието работи.


           По-рано показахме, че както трудът на отделния работник се разпада на

           необходим и принаден труд, така и съвкупният труд на работническата
           класа може да се раздели така, че частта, която произвежда средствата

           за живот за цялата работническа класа (включително необходимите за
           това средства за производство), изпълнява необходимия труд за цялото

           общество. Трудът, изпълняван от цялата останала част на работничес-

           ката класа, може да се разглежда като принаден труд. Но необходимият
           труд съвсем не съдържа само земеделски труд, а и онзи труд, който про-

           извежда всички останали продукти, необходимо влизащи в средното пот-


                                                            23
   18   19   20   21   22   23   24   25   26   27   28