Page 42 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)
P. 42

ал. В различните предприятия могат да бъдат заети и капитали с раз-

           лични величини; в повечето случаи така и става; но еднакви пропорцио-

           нални части, например 100 ф.ст. от всеки капитал, дават нееднакви ре-
           зултати, т.е. нормата на печалбата е различна. Това е общата предпос-

           тавка за  съществуването  на  добавъчната  печалба  във  всеки  отрасъл
           на прилагане капитала изобщо. Втората е превръщането на тази доба-

           въчна печалба във формата на поземлена рента (изобщо на рента като
           форма, различаваща се от печалбата); обаче необходимо е да се изс-

           ледва кога, как и при какви обстоятелства става това превръщане.


           Рикардо е прав и в следното положение, доколкото то важи само за ди-

           ференциалната рента:


                 «Всичко, което намалява нееднаквостта на разликата в продукта, по-

                 лучен от същата или от нова земя, има тенденцията да намали рен-
                 тата; а всичко което увеличава тази разлика, необходимо предиз-

                 виква  противоположно  действие,  има  тенденцията да  я  увеличи»

                 (пак там, стр. 74).


           Към  тези  причини  принадлежат  обаче  не  само  общите  (плодородие и

           местоположение),  но  и  1)  разпределението  на  данъците според  това,
           дали то влияе равномерно или не; последното винаги става, когато данъ-

           ците не са централизирани, както например в Англия, и когато данъкът се
           взима не от рентата, а от земята; 2) различията, произтичащи от неед-

           наквото развитие на земеделието в различните части на страната, за-
           щото този отрасъл на производството поради своя традиционен характер

           по-трудно се нивелира, отколкото манифактурата, и 3) неравномерното

           разпределение на капитал между арендаторите. Тъй като завладяването
           на земеделието от капиталистическия начин на производство, превръща-

           нето на селянина от самостоятелен стопанин в наемен работник е в дейс-
           твителност  последното  завоевание  на  този  начин  на  производство

           изобщо, то тези различия тук са по-значителни, отколкото във всеки друг
           отрасъл на производството.



           След тези предварителни бележки искам накратко да изясня особенос-
           тите на своето изследване в сравнение с изследването на Рикардо и др.



                                                  ______________


                                                            42
   37   38   39   40   41   42   43   44   45   46   47