Page 41 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)

обстоятелството, че цената от 200 ф.ст. представлява само произведе-

нието на добавъчната печалба от 10 ф.ст. по 20 години, макар че същият

този водопад при равни други условия дава на собственика възможност
да прибира ежегодно тези 10 ф.ст. в течение на неопределено време —

30,100, х години, и макар че от друга страна — ако един нов производст-
вен метод, неприложим при водна сила, понижи производствените раз-

ходи на произвежданите с парна машина стоки от 100 на 90 ф.ст., — ще
изчезне добавъчната печалба, с нея и рентата, а с последната и цената

на водопада.

След като установихме така общото понятие на диференциалната рента,

да минем сега към нейното разглеждане в същинското земеделие. Как-
вото бъде казано за последното, важи, общо взето, и за рудниците.

3-3
(горе)

ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТА
ПЪРВА ФОРМА НА ДИФЕРЕНЦИАЛНАТА РЕНТА

(ДИФЕРЕНЦИАЛНА РЕНТА. I)

Рикардо е напълно прав в следните свои положения:

«Рентата {т. е. диференциална рента; той приема, че изобщо няма

друга рента освен диференциална рента} винаги е разликата между
продукта, получен чрез прилагане на две еднакво големи количества

капитал и труд» („Оп the Principles of Political Economy and Taxation“,
London 1821, p. 59).

„В еднакви по размер участъци земя" би трябвало да прибави той, докол-
кото става дума за поземлена рента, а не за добавъчна печалба изобщо.

С други думи: добавъчна печалба — ако тя се създава нормално, а не в
резултат на случайни обстоятелства, които се срещат в процеса на обръ-

щението — винаги се произвежда като разлика между продукта на две

еднакви количества капитал и труд и тази добавъчна печалба се прев-
ръща в поземлена рента, ако две еднакви количества капитал и труд са

заети в еднакви по размер поземлени участъци с нееднакви резултати.
Впрочем не е безусловно необходимо тази добавъчна печалба да въз-

никва от нееднаквите резултати на еднакви количества разходван капит-

41