Page 38 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)

33z

ния владетел, такова условие за висока производителна сила на вложе-

ния капитал, което не може да бъде създадено в производствения процес

на самия капитал 33), тази природна сила, която така може да бъде мо-
нополизирана, е винаги свързана със земята. Такава природна сила не

принадлежи нито към общите условия на съответната сфера на произ-
водство, нито към такива нейни условия, които могат да бъдат създадени

като общи условия.

Да си представим сега, че земята заедно с водопадите се намира в ръ-

цете на лица, които са собственици на тези участъци земя, поземлени
собственици; ще видим, че те не позволяват влагането на капитал към

водопада и използването на последния от капитала. Те могат да позволят
или да не позволят използването. Но капиталът не може да създаде во-

допада от себе си. Затова добавъчната печалба произхожда от това из-

ползване на водопада, тя възниква не от капитала, а от прилагането на
тази поддаваща се на монополизиране и монополизирана природна сила

от капитала. При такива обстоятелства добавъчната печалба се прев-
ръща в поземлена рента, т.е. прибира я собственикът на водопада. Ако

фабрикантът заплаща на последния за неговия водопад 10 ф.ст. го-
дишно, то неговата печалба съставлява 15 ф.ст.; 15% върху 100-те ф.ст.,

които сега съставляват сумата на неговите производствени разходи; и

той се оказва сега напълно в същото положение, може би и в по-добро от
това на всички други капиталисти от неговата производствена сфера, ко-

ито работят с пара. Работата никак няма да се измени, ако капиталистът

сам стане собственик на водопада. Той ще продължава да получава до-
бавъчната печалба от 10 ф.ст. не като капиталист, а като собственик на

водопада; и именно защото този излишък произхожда не от неговия ка-
питал като такъв, а от ползването на една природна сила, отделима от

неговия капитал, поддаваща се на монополизиране, ограничена в своя
размер, именно затова този излишък се превръща в поземлена рента.

Първо: Очевидно е, че тази рента винаги е диференциална рента, за-
щото тя не участва в образуването на общата производствена цена на

стоката, а, напротив, я предполага. Тя винаги възниква от разликата
между индивидуалната производствена цена за отделния капитал, който

разполага с монополизираната природна сила, и общата производствена

цена за капитала, вложен изобщо в съответната сфера на производство.

38