Page 40 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)

ествувала никаква поземлена собственост, например, ако земята, към ко-

ято принадлежи водопадът, би се използвала от фабриканта като безс-

топанствена земя. Следователно поземлената собственост не създава
онази част от стойността, която се превръща в добавъчна печалба, а

само дава на поземления собственик, на собственика на водопада, въз-
можност да прехвърли тази добавъчна печалба от джоба на фабриканта

в своя джоб. Поземлената собственост е причина не за създаването на
тази добавъчна печалба, а за нейното превръщане във формата на по-

землена рента, следователно за присвояването на тази част от печал-

бата, или от цената на стоката, от собственика на земята или на водо-
пада.

Пето: Очевидно е, че цената на водопада, т.е. цената, която би получил

поземленият собственик, ако го продаде на трето лице или на самия фаб-

рикант, преди всичко не влиза в производствената цена на стоките, макар
че влиза в индивидуалните производствени разходи на фабриканта, за-

щото рентата възниква тук от регулираната независимо от водопада про-
изводствена цена на стоките от същия род, произвеждани с парни ма-

шини. Но, по-нататък, тази цена на водопада изобщо е ирационален из-
раз на криещо се зад него реално икономическо отношение. Водопадът,

както земята изобщо, като всяка природна сила няма никаква стойност,

защото в него не е овеществен никакъв труд, а затова няма и цена, ко-
ято нормално не е нищо друго освен изразената в пари стойност. Там, къ-

дето няма стойност, не може еl ipso (само от това. ред.) нищо да бъде

изразено в пари. Тази цена не е нищо друго освен капитализираната
рента. Поземлената собственост дава на собственика възможност да

прибере разликата между индивидуалната печалба и средната пе-
чалба; прибраната така печалба, която се възобновява ежегодно, може

да бъде капитализирана и тогава се явява като цена на самата природна
сила. Ако добавъчната печалба, която използването на водопада дава на

фабриканта, съставлява 10 ф.ст. годишно, а средният лихвен процент е

5%, то тези 10 ф.ст. годишно представляват лихвата на един капитал от
200 ф.ст.; и това капитализиране на 10-те ф.ст. годишно, които водопадът

позволява на своя собственик да прибере от фабриканта, се явява тогава
като капиталова стойност на самия водопад. Но че стойност има не са-

мият водопад, че неговата цена е само отражение на прибираната доба-
въчна печалба, капиталистически изчислена, това веднага се проявява в

40