Page 57 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)

…

Таблица Ic

Преди всичко във всички тези случаи I, Ia, Ib, Ic рентата от един акър

остава една и съща, защото всъщност продуктът на еднаквата маса ка-

питал от един акър една и съща земя е останал неизменен; прието е само
това, което във всеки даден момент става във всяка страна, а именно, че

земите от различни видове се намират в определено отношение към ця-
лата обработвана земя; прието е и това, което постоянно става в две

страни, сравнени една с друга, или в една и съща страна в различни вре-

мена, а именно, че се изменя отношението, в което цялата обработвана
площ се разпределя между различните видове земя.

При сравнение на Ia с I виждаме, че ако обработването на земите от
четирите вида нараства в еднаква пропорция, то с удвояването на обра-

ботваните акри се удвоява цялото производство, както и рентата в зърно

и пари.

Но ако сравним Ib и Iс последователно с I, ще видим, че в двата случая

площта на обработваните земи се утроява. В двата случая тя се увели-

чава от 4 на 12 акра, но в Ib най-голямо увеличение става при видовете
A и В, от които А не носи никаква рента, а В — най-ниската диференци-

ална рента; от 8-те новообработвани акра на A и В се падат по 3, общо
6 акра, докато на С и D се падат само по 1 акър, общо 2. С други думи: ¾

от прираста се падат на A и В и само ¼ — на С и D. При такова положе-

ние в Ib — сравнено с I — срещу тройното увеличение на площта на об-

работваната земя няма съответно увеличение на продукта, защото него-
вото количество се е увеличило от 10 не на 30, а само на 26. От друга

страна, тъй като значителна част от целия прираст се пада на вида А,
който не дава рента, а от прираста на по-добрите земи по-голямата част

се пада на вида В, то рентата в зърно се е увеличила само от 6 на 14
квартера, а паричната рента — от 18 на 42 ф.ст.

57