Page 61 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)
P. 61
винаги се увеличава заедно с разширението на обработваната площ и
следователно с увеличението на капиталовложението, с изключение на
случая, когато целият прираст се пада на земята, която не принася рента.
Второ, както средната рента на акър (общата сума на рентата, разде-
лена на общия брой обработвани акри), така и средната норма на рентата
(общата сума на рентата, разделена на целия вложен капитал) могат
твърде значително да се изменят, и то в еднаква посока, но в различни
размери една по отношение на друга. Като оставим настрана случая, ко-
гато разширението става само на непринасящата рента земя A, оказва
се, че средната рента на акър и средната норма на рентата върху вложе-
ния в земеделието капитал зависят от това, каква част от цялата обра-
ботвана площ съставляват различните видове земя; или което е същото,
от разпределението на целия вложен капитал между земите с различна
плодородност. Независимо от това, дали се обработва много или малко
земя в страната и следователно (с изключение на случая, когато разши-
рението се пада само на A) дали общата сума на рентата е по-голяма или
по-малка, средната рента на акър или средната норма на рентата върху
вложения капитал остава същата, докато не се изменят пропорциите на
различните видове земя в цялата обработвана площ. Въпреки повишени-
ето и даже значителното повишение на общата сума на рентата вследс-
твие разширение на обработваната земя и увеличение на капиталовло-
женията средната рента на акър и средната норма на рентата върху ка-
питала намаляват, ако участъците земя, които не носят рента или носят
незначителна диференциална рента, нарастват по-бързо от по-добрите,
носещи по-голяма рента участъци. Обратно, средната рента на акър и
средната норма на рентата върху капитала толкова повече се повишават,
колкото относително по-голяма част от цялата площ съставляват по-доб-
рите земи и затова колкото относително по-големи капиталовложения се
падат на тях.
Следователно, ако разгледаме средната рента на акър или хектар от ця-
лата обработвана земя, както обикновено се прави в статистически тру-
дове при сравняване на различни страни от една и съща епоха или на
различни епохи в една и съща страна, то оказва се, че средният размер
на рентата от акър, значи и общата сума на рентата в известна степен
(макар и съвсем не в еднаква, а в бързо нарастваща степен) съответства
не на относителната, а на абсолютната плодородност на земеделието в
61