Page 60 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)
P. 60

увеличението на  производството.  Това  става,  въпреки  че  рентата  при

           всички видове земя, изчислена и на акър, и върху разходван капитал, ос-

           тава същата. Причината се състои в това, че ¾ от прираста се падат на
           земята A, която не дава рента, и на В, която дава само минимална рента.



           Ако в случая lb цялото разширение се ограничеше само със земята А, то
           бихме имали 9 акра на A, 1 на В, 1 на С и 1 на D. Общата сума на рентата

           би останала 18 ф.ст., а средната рента на акър от тези 12 акра би се рав-
           нявала следователно на 1½ ф.ст.; а 18 ф.ст. рента при 30 ф.ст. разходван

           капитал биха съставлявали норма на рентата 60%. Средната рента, из-

           числена както на акър, така и върху разходван капитал, би силно спад-
           нала, докато общата сума на рентата не би се увеличила.



           Да сравним, най-после, Ic с I и Ib. В сравнение с I площта се е утроила,
           също и разходваният капитал. Общата сума на рентата = 72 ф.ст. от 12

           акра, т.е. 6 ф.ст. от акър срещу 4½ ф.ст. в случай I. Нормата на рентата

           за разходвания капитал (72 ф.ст.: 30 ф.ст.) е 240% вместо 180%. Целият

           продукт се е увеличил от 10 на 36 квартера.


           Ако сравним с Ib, където общият брой на обработваните акри, разходва-

           ният капитал и разликата между обработваните видове земя са останали
           същите, но разпределението им е друго, ще видим, че продуктът = 36

           квартера вместо 26 квартера, средната рента на акър = 6 ф.ст. вместо 3½
           и нормата на рентата по отношение на целия авансиран еднакво голям

           капитал е 240% вместо 140%.


           Безразлично дали разглеждаме различните положения в таблиците la, lb,

           Ic като едновременно и паралелно съществуващи в различни страни или
           като последователни положения в една и съща страна, от горното изло-

           жение следва: При постоянна цена на житото (защото продуктът от най-

           лошата  непринасяща  рента  земя остава  същият);  при  неизменяща  се
           разлика в плодородността на различните видове обработвана земя; при

           относително еднакво количество на продукта, следователно при еднакво
           капиталовложение в съответно еднакви части (акра) на обработваната

           земя от всеки вид; така че при постоянно отношение между рентите на

           акър от всеки вид земя и при еднаква норма на рентата за капитала, вло-
           жен във всеки участък земя от един и същ вид: Първо, сумата на рентата



                                                            60
   55   56   57   58   59   60   61   62   63   64   65