Page 64 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)

Второ: Разширението на обработваната земя изобщо става или чрез

преминаване към по-лоша земя, или чрез включване на различните ви-

дове земя в различни пропорции според това, какво има в наличност.
Преминаването към по-лоша земя, естествено никога не става по добра

воля, а може да бъде — при капиталистическия начин на производство
— само следствие от повишаване на цените, а при всякакъв друг начин

на производство само следствие на необходимостта. Това обаче не е бе-
зусловно. По-лоша земя се предпочита пред относително по-добра по-

ради нейното положение, което има решително значение при всяко раз-

ширение на обработваната площ в млади страни; а също и поради това,
че — макар и почвата в известна област, общо взето, по своя строеж да

принадлежи към по-плодородните — все пак на известни места земи от
по-добро и по-лошо качество могат да бъдат пъстро размесени и по-ло-

шата земя ще трябва също да бъде обработвана поради това, че е не-
посредствено свързана с по-добрата. Ако по-лошата земя се врязва, на

отделни участъци в по-добрата, последната й придава преимуществено

положение пред земя по-плодородна, но нямаща допир с обработвана
или подлежаща на обработване земя.

Така например щатът Мичиган беше един от първите западни щати, ко-

ито започнаха да изнасят жито. Почвата му, общо взето, е бедна. Но съ-

седството с щата Ню Йорк и водното съобщение през езерото и канала
Ери отначало му даваха известно предимство пред природно по-плодо-

родните щати на запад от него. Примерът с този щат в сравнение с щата

Ню Йорк може да служи и като илюстрация на преминаването от по-добра
земя към по-лоша. Почвата на щата Ню Йорк, особено в западната част,

е несравнено по-плодородна, особено за получаване на пшеница. В ре-
зултат на хищническо обработване тази плодородна земя бе превърната

в неплодородна и почвата на Мичиган се оказа сега по-плодородна.

«В 1836 г. през Буфало превозваха с параходи пшенично брашно на

запад главно от пшеничния район на Ню Йорк и Горна Канада. Днес,
само след 12 години, грамадни запаси от пшеница и брашно от запад

превозват по езерото и канала Ери в Буфало и съседното приста-
нище Блейкрок за препращане по водата на изток. Износът нз пше-

ница и брашно се засили особено поради глада в Европа в 1847 г.

Вследствие на това пшеницата в западен Ню Йорк поевтиня и отгле-

64