Page 91 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)

жду В, С и D. Затова частта на продукта, която се превръща в рента, на-

малява.

Ако горният резултат — задоволяване търсенето при изключване на зе-

мята А — бъде получен чрез влагане на повече от двоен капитал в зе-
мите С или D, или в двете заедно, то нещата ще станат други. Например,

ако третото капиталовложение е извършено в С:

Таблица IVa

Тук количеството от продукта от С се е увеличило в сравнение с таблица
IV от 6 квартера на 9, количеството на добавъчния продукт - от 2 квартера

на 3, паричната рента е нараснала от 3 на 4½ ф.ст. А в сравнение с таб-
лица II, където паричната рента намаляла. Общата сума на рентата, из-

разена в жито = 7 квартера, е намаляла в сравнение с таблица II (12 квар-
тера), увеличила се е в сравнение с таблица I (6 квартера); изразена в

пари (10½ ф.ст.), тя е намаляла и спрямо двете таблици (18 ф.ст. и 6

ф.ст.).

Ако третото капиталовложение от 2½ ф.ст. бъде използвано в земята В,

то това ще измени масата на продукцията, но няма да засегне рентата,
тъй като, съгласно предпоставката, последователните капиталовложе-

ния не създават никаква разлика в земя от същия вид, а земята В не носи
рента.

Напротив, ако третото капиталовложение бъде използвано в земята D
вместо С, то ще получим (виж таблица IVb на следващата страница):

Тук общото количество на продукта = 22 квартера, повече от двойно в
сравнение с таблица I, макар че авансираният капитал е само 17½ ф.ст.

срещу 10 ф.ст., следователно не се е удвоил. Освен това общото коли-
чество на продукта превишава с 2 квартера общото количество на проду-

91