Page 93 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)

това, получава се следното:

Таблица IVc

Таблица IVd

Общата сума на рентата би била точно половината от това, което е в таб-

лица II, където допълнителните капитали бяха вложени при запазване на
предишните производствени цени.

Най-важното е да сравним тези таблици с таблица I.

Виждаме, че при намаление на производствената цена наполовина, от 60

на 30 шилинга за един квартер, общата сума на паричната рента е оста-
нала същата = 18 ф.ст., и съответно на това житната рента се е удвоила,

увеличила се е от 6 на 12 квартера. Рентата в В е отпаднала; от С парич-
ната рента в таблица IVc се е увеличила с 50%, но в IVd е намаляла на-

половина; рентата от D е останала същата = 9 ф.ст., в таблица IVc, а се
е увеличила от 9 на 15 ф.ст. в таблица IVd. Продукцията се е увеличила

от 10 квартера на 34 в таблица IVс и на 30 квартера в IVd; печалбата е

пораснала от 2 на 5½ ф.ст. в таблица IVc и на 4½ в IVd. Общото капита-
ловложение се е увеличило в единия случай от от 10 на 27½ ф.ст., а в

другия случай - от 10 на 22½ ф.ст.; следователно, и двата пъти - повече

от двойно. Нормата на рентата при рента, изчислена спрямо авансирания
капитал, във всички таблици от IV до IVd за всеки вид земя навсякъде е

93