Page 92 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)
P. 92
кта в таблица II, макар че в нея авансираният капитал е по-голям, а
именно 20 ф.ст.
Таблица IVb
На земята D житната рента в сравнение с таблица I се е увеличила от 3
квартера на 6, докато паричната рента от 9 ф.ст. е останала същата. В
сравнение с таблица II житната рента от D е останала същата = 6 квар-
тера, но паричната рента е спаднала от 18 ф.ст. на 9 ф.ст.
Ако разгледаме общите суми на рентата, то житната рента в таблица IVb
= 8 квартера е по-голяма от тази в таблица I = 6 квартера и в таблица IVa
= 7 квартера, затова пък е по-малка от общата сума на рентата в таб-
лица II = 12 квартера. Паричната рента в таблица IVb = 12 ф.ст. е по-
голяма от паричната рента в таблица IVa = 10½ ф.ст. и по-малка от па-
ричната рента в таблица I = 18 ф.ст. и в таблица II = 36 ф.ст.
За да може при отпадането на рентата В при условията на таб-
лица IVb общата сума на рентата да бъде същата, както в таблица I,
трябва да получим добавъчен продукт още за 6 ф.ст., следователно 4
квартера по 1½ ф.ст., което е новата производствена цена. Тогава пък ще
имаме обща сума на рентата от 18 ф.ст., както в таблица I. Размерът на
необходимия за това допълнителен капитал ще бъде различен в зависи-
мост от това, дали ще го вложим в С или D, или ще го разпределим между
двата вида земя.
На земята С капитал от 5 ф.ст. дава 2 квартера добавъчен продукт, сле-
дователно 10 ф.ст. допълнителен капитал ще дадат 4 квартера допълни-
телен добавъчен продукт. На земята D ще бъдат достатъчни 5 ф.ст. до-
пълнителни разходи, за да се произведат 4-те квартера допълнителна
житна рента при приетата тук за основа предпоставка, че производител-
ността на допълнителните капиталовложения остава същата. Съгласно
92