Page 94 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 6)
P. 94

една и съща, което произтича от самата предпоставка, че нормата на про-

           изводителността за двете последователни капиталовложения във всеки

           вид земя остава неизменна. Обаче в сравнение с таблица I тя е спаднала
           - спаднала е средно както за всички видове земя, така и за всеки отделен

           вид. В табица I тя беше 180% средно, в IVc =                            Х100 = 65 и           %, а
           в IVd =         Х100 = 80%. Средната парична рента от акър се е увеличила.

           Нейният среден размер преди, в таблица I, беше 4½ ф.ст. от акър за
           всички 4 акра, а сега в IVc и IVd тя е 6 ф.ст. от акър за трите акра. Ней-

           ният среден размер за носещата рента земя възлизаше преди на 6 ф.ст.,

           а сега - на 9 ф.ст. на акър. Така паричната стойност (цената) на рентата
           от акър се е повишила и представлява сега два пъти повече продукт, от-

           колкото преди; но 12-те квартера житна рента сега съставляват по-малко
           от  половината  от  целия  продукт  -  34  и  30  квартера,  докато  в  таб-

           лица I шестте квартера съставляват   от целия продукт = 10 квартера.


           И така, макар и рентата – ако я разглеждаме като съответна част на целия

           продукт, а също и ако я вземем в отношение с изразходвания капитал -
           да е намаляла, нейната парична стойност обаче, изчислена на акър, се е

           увеличила още повече. Ако вземем земята D в таблица IVd, то тук произ-
           водствените разходи = 15 ф.ст., от които 12½ ф.ст. съставляват произ-

           водствения капитал. Паричната рента = 15 ф.ст. В таблица I производст-

           вените разходи за същата земя D бяха = 3 ф.ст., изразходваният капитал
           = 2½ ф.ст., паричната рента = 9 ф.ст., следователно тя беше 3 пъти по-

           голяма от производствените разходи и почти 4 пъти по-голяма от капи-

           тала. В таблица IVd за D паричната рента 15 ф.ст. е точно равна на про-
           изводствените разходи и само с   превишава капитала. Все пак парич-

           ната рента от акър е с ⅔  по-голяма, равна е на 15 ф.ст. вместо 9. В таб-
           лица I житната рента 3 квартера = ¾ от целия продукт, възлизащо на 4

           квартер;  в IVd тя  е  10  квартера,  т.е.  половината  от  целия  продукт (20
           квартера), получаван от един квартер земя D. Това показва, че паричната

           и житната рента от акър може да нарасне, макар и тя да съставлява от-

           носително по-малък дял от целия добив и да е спаднала по отношение
           на авансирания капитал.


           Стойността на целия продукт в I е = 30 ф.ст.; рентата е = 18 ф.ст., т.е. на

           повече  от половината  от  тази  стойност. Стойността  на  целия  продукт

           в IVd е = 45 ф.ст., от които 18 ф.ст., т.е. по-малко от половината, състав-
           лява  рентата.-----------------------------------------------------------------------------------

           …………………………………………94
   89   90   91   92   93   94   95   96   97   98   99