Page 111 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 7)

жение служи само като доказателство, че е невъзможно да се сведе не-

обходимата цена до нейните най-прости елементи» (пак там, забележ-

ката). В своите „Considerations sur la nature du revenu national“ (Paris,
1824) Щорх в полемиката си със Сей наистина разбира цялата абсурд-

ност, до която води погрешният анализ на стоковата стойност, свеждащ
я само до доходи, и правилно оценява цялата безсмислица на тези из-

води — от гледището не на отделните капиталисти, а на нацията, — но
сам той не прави нито крачка напред в анализа на необходимата цена, за

която той в своя „Cours“ заявява, че необходимата цена не можела ла

бъде сведена до действителните й елементи, не отлагайки, в мнимо дви-
жение напред, решението на задачата до безкрайност. „Ясно е, че стой-

ността на годишния продукт се разделя отчасти на капитал, отчасти на
печалба и че всяка от тези части на стойността на годишния продукт ре-

довно купува продуктите, необходими на нацията както за запазване на
нейния капитал, така и за обновяване на нейния потребителен фонд

([„Considerations sur la nature du revenu national“ Paris, 1824], p. 134, 135).

. . Може ли то (живеещото от своя труд селско семейство) да живее в сво-
ите плевни и обори, да се храни със семето си и фуража за добитъка, да

се облича от работния си добитък, да се развлича със земеделските си
оръдия? Съгласно тезата на г. Сей би трябвало да се отговори положи-

телно на тези въпроси (стр. 135, 136)... Ако се признае, че доходът на да-
дена нация е равен на нейния общ продукт, т.е. че не трябва да се прис-

пада от него капитал, то ще трябва също тъй да се признае, че тя може

да изразходва непроизводително цялата стойност на своя годишен про-
дукт, без да нанесе никаква вреда на своя бъдещ доход (147). Продук-

тите, които съставляват капитала на нацията, не подлежат на потребле-

ние“ (стр. 150).----------------------------------------------------------------------------------
vx1x-7

55) При разпадането на присъединената към постоянната част на капи-
тала стойност на работна заплата, печалба и поземлена рента се полу-

чават, разбира се, стойностни части. Можем естествено да си ги предс-
тавим като съществуващи в непосредствения продукт, в който е предста-

вена тази стойност, т.е. в непосредствения продукт, който са произвели

работниците и капиталистите в дадена отделна сфера на производст-
вото, напр. в памукопредачната промишленост, значи в преждата. Обаче

в действителност те са представени в този продукт не повече и не по-ма-

…
111