Page 112 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 7)

лко, отколкото в някаква друга стока, в някаква друга съставна част на ве-

щественото богатство със същата стойност. Нали в практиката работната

заплата се плаща в пари, т.е. в чистия стойностен израз; също така лих-
вата и рентата. И в действителност за капиталиста превръщането на не-

говия продукт в чистия стойностен израз има голямо значение; то се пред-
полага още при самото разпределение. Превръщат ли се тези стойности

обратно в същия продукт, в същата стока, от чието производство те са
възникнали, купува ли работникът обратно част от непосредствено про-

изведения от него продукт, или пък той купува продукта на друг и качест-

вено различен труд — всичко това няма нищо общо с разглеждания въп-
рос. Г-н Родбертус проявява съвсем безполезно усърдие по този въпрос.

vx1x-8
56) „Достатъчно е да се отбележи, че същото общо правило, което регу-

лира стойността на суровия продукт и на манифактурните стоки, е прило-
жимо и спрямо металите: тяхната стойност зависи не от нормата на пе-

чалбата, не от нормата на работната заплата, не от рентата, плащана за

рудниците, а от цялото количество труд, необходимо за добиването на
метала и за доставянето му на пазара“ (Ricardo. On the Principles of

Political Economy, and Taxation. London, 1821, ch. II, p. 77).----------------------
vx1x-9

56a) J. Stuart Mill. „Essays on some Unsettled Questions in Political
Economy“ London 1844 [Essay II, p. 47 — 74].---------------------------------------

vx1x-10

58) Ф. Лист правилно отбелязва: „Преобладаване на самозадоволяващо
се стопанство в крупни имения свидетелства само за липса на цивилиза-

ция, съобщителни средства, местни занаяти и богати градове. Затова го

срещаме навсякъде в Русия, Полша, Унгария, Мекленбург. По-рано то
преобладаваше и в Англия; но с развитието на търговията и промишле-

ността на негово място настъпи разпадане в средни стопанства и даване
в аренда“ (Die Ackerverfassung, die Zwergwirsschaft und die Auswanderung,

(Stuttgart und Tiibingen] 1842, S, 10).-----------------------------------------------------
vx1x-11

59) Съшият, „известен със своята слава“ (казано с думите на Хайне) гос-

подин, малко по-късно благоволи да отговори на моя предговор към тре-
тия том, а именно, след като този предговор се появи на италиански език

в първата книжка на „Rassegna“ от 1895 г. Отговорът е напечатан в „Rifor-

…
112