Page 110 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 7)
P. 110

deu Mondes“ 1848 t. 24, p. 998—999). Тук имаме образец на оптимизма на

           буржоазното  безсмислие  в  най-съответната  му  форма  на  премъд-

           рост. Първо, г. Форкад мисли, че работникът не би могъл да живее, ако
           освен стойността, която произвежда, не получава и по-висока стойност,

           докато, обратно, капиталистическият начин на производство би бил не-
           възможен, ако работникът действително би получавал стойността, която

           произвежда. Второ, той правилно обобщава затруднението, което Прудон
           е изразил в такава ограничена форма. Цената на стоката съдържа един

           излишък не само пад работната заплата, но и над печалбата, а именно

           постоянната част на стойността. Значи капиталистът, съгласно разсъж-
           дението на Прудон, не би могъл с печалбата си да откупи стоките. Как

           Форкад разрешава загадката? С една безсмислена фраза за нараства-
           нето  на  капитала.  Според  него  постоянното нарастване  на  капитала

           между другото се изразява и в това, че анализът на стоковата цена, не-
           възможен за икономиста при капитал от 100, става излишен при капитал

           от 10 000. Какво бихме казали за оня химик, който на въпроса: с какво

           се обяснява, че в земеделския продукт има повече въглерод, отколкото в
           самата почва? — би отговорил: това се обяснява с постоянното нараст-

           ване на земеделското производство. Благонамереното желание да се от-
           крие в буржоазния свят най-добрият от всички възможни светове заменя

           във вулгарната политическа икономия всякаква необходимост от любов
           към истината и стремеж към научно изследване.----------------------------------

           vx1x-6

           54) «Оборотният капитал, разходван в материали, суровини и готови из-
           делия, сам се състои от стоки, чиято необходима цена е съставена от съ-

           щите елементи, така че да се причислява тази част на оборотния капитал

           към елементите на необходимата цена при разглеждане на съвкупността
           от стоки в дадена страна би значило да се допуска двойно пресмятане»

           (Storch.  „Cours  d'Economie  Politique  etc.“ T.  II,  (St.  Petersbourg,  1815,  p.
           140). Под тези елементи на оборотния капитал Щорх разбира (основният

           е само изменена форма на оборотния) постоянната част на стойността.
           «Вярно е, че работната заплата на работника също като частта от печал-

           бата на предприемача, състояща се от работни заплати, ако ги разгле-

           даме като част от средствата за съществуване, също се състои от сто-
           ките, купени по пазарна цена и също съдържащи работни заплати, ренти

           от капитала, поземлени ренти и предприемачески печалби... това съобра-


                                                           110
   105   106   107   108   109   110   111   112   113   114