Page 108 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 7)
P. 108

4-9

                                                         (горе)


           * БЕЛЕЖКИ (ПРЕПРАТКИ) „под линия“


           48a) По-късно дешифриране на ръкописа на това място се чете така: „об-

           ществените  сили  на  техния  труд  и  обобществяваната  форма  на  този
           труд“ („die gesellschaflichen Krafte und zusammenhangendeForm dieser Arb-

           eit“). — Psd.--------------------------------------------------------------------------------------

           vx1x-1
           48b) По-късно дешифриране на ръкописа на това място се чете така: „ако

           вземем това, което подразбираме“ „fwenn wir das gemeinte nehmen“). Ред.
           vx1x-2

           50) «Работна заплата, печалба и рента са трите първоначални източника
           на всеки доход, както и на всяка разменна стойност (А. Смит)107. „По та-

           къв начин причините на материалното производство са същевременно

           източниците  на  всички  съществуващи  основни  доходи»  Storch  [„Cours
           d'Ecoriomie Politique etc.“ St. Petersbourg, 1815), t. I, p. 259).--------------------

           vx1x-3
           51) Рикардо прави следната много сполучлива забележка относно недо-

           мислието на Сей: «За чистия и общия продукт г. Сей казва следното: „Ця-

           лата произведена стойност е общият продукт; тази стойност след прис-
           падане на производствените разходи образува чистия продукт“ (т. II, стр.

           491)109. Следователно чист продукт не може да има, защото производс-
           твените разходи според г. Сей се състоят от рента, работна заплата и

           печалба. На стр. 508 той казва: „Следователно стойността на продукта,

           стойността на производителните услуги, стойността на производствените
           разходи — всичко това са еднакви стойности, стига да предоставим не-

           щата на естествения им ход.“ Ако от едно цяло извадим едно цяло, то не
           ще  остане  нищо» [Ricardo.  „On  the  Principles  of  Political  Economy,  and

           Taxation“. London, 1821, Ch. XXXII, p. 512 note]. Впрочем, както ще видим
           по-нататък, и Рикардо никъде не е опровергал погрешния анализ на сто-

           ковата цена у Смит, именно свеждането на тази цена до сума от стой-

           ности на доходите [Revennen]. Рикардо не мисли за погрешността на този
           анализ и го приема в своите анализи като верен, доколкото се „абстра-

           хира“ от постоянната част в стойността на стоките. От време на време
           и той се връща към същия начин на представяне.---------------------------------


           ………………………………………108
   103   104   105   106   107   108   109   110   111   112   113