Page 109 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 7)
P. 109

vx1x-4

           52) «Във всяко общество цената на всяка стока в крайна сметка се свежда
           до едната или другата или до всички тези три части (т.е. работна заплата,

           печалба, рента)... Може би се мисли, че е необходима една четвърта част

           за възстановяване на капитала на фермера или на изхабяването и поп-
           равките, или за възстановяване на работния добитък и други земеделски

           оръдия. Но трябва да се отбележи, че цената на каквото и да е земедел-
           ско оръдие, напр. на коня, от своя страна пък се състои от същите три

           части: от рентата от земята, на която той е отгледан, от труда за неговото
           отглеждане и от печалбата на фермера, който авансира и рентата за зе-

           мята, и работната заплата за труда. Затова макар че цената на житото

           може да покрие както цената, така и издръжката на коня, все пак цялата
           цена  се  свежда непосредствено  или  в  крайна  сметка  до  същите  три

           части: рента, труд {трябва да се каже: работна заплата} и печалба.» А
           Смит сам чувства противоречието и скудоумието на тази уловка, защото

           това е именно само уловка, щом той ни отпраща от Понтий към Пилат,
           без никъде да ни показва онзи действителен разход на капитал, при който

           цената на продукта в последна сметка направо се свежда без остатък

           до тези три части.------------------------------------------------------------------------------
           vx1x-5

           53) Прудон изразява неспособността си да разбере това в следната не-
           лепа формула: работникът не може да купи обратно своя собствен про-

           дукт, защото в него влиза лихвата, присъединяваща се към производст-
           вените разходи. Но как го поучава г. Ежен Форкад? «Ако възражението на

           Прудон беше правилно, то би засегнало не само печалбите на капитала,

           но  би  унищожило  самата  възможност  за съществуване  на  промишле-
           ността. Ако работникът е принуден да плаща 100 за нещо, за което той е

           получил само 80, ако работната заплата е в състояние да откупи в про-

           дукта само стойността, вложена в него от самата нея, то това е равно-
           силно на твърдението, че работникът не може нищо да откупи, че работ-

           ната заплата нищо не може да плати. Действително в производствените
           разходи винаги се съдържа нещо повече от работната заплата на работ-

           ника, а в продажната цена нещо повече от печалбата на предприемача,
           напр. цената на суровия материал, често заплащана в чужбина... Прудон

           е забравил непрекъснатото нарастване на националния капитал; той е

           забравил, че това нарастване съществува за всички работници, както за
           работниците от предприятията, така и за занаятчийските» („Revue des


                                                            …
                                                           109
   104   105   106   107   108   109   110   111   112   113   114