Page 113 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 7)

ma Sociale“ от 25 февруари 1895 г. След като отначало ме обсипва с не-

избежните у него и именно затова двойно противни хвалебствия, той за-

явява, че и през ум не му минавало да си присвоява заслугите на Маркс
за материалистическото обяснение на историята. Той ги бил признал още

в 1885 г. — някак си мимоходом — в една статийка за списание. Но затова
пък толкова по-упорито той премълчава това там, където е нужно да

се говори за него, а именно в своята книга на тази тема, в която за Маркс
се споменава само на стр. 129, и то по въпроса за дребно о земевладение

във Франция. А сега той дръзко заявява, че Маркс съвсем не бил създа-

телят на гази теория; ако тя не е била набелязана в общи черти още от
Аристотел, несъмнено било, че Харингтън я бил прокламирал още в 1656

г. и че тя била отново- развита по-късно от цяла плеяда историци, поли-
тици, юристи и икономисти дълго време преди Марко. Всичко това можем

да прочетем във френското издание на съчинението на Лориа! Накъсо —
съвършен плагиат. След като му попречих да продължава самохвалст-

вото с помощта на заимствания от Маркс, той нахално твърди, че и

Маркс също така се кичел с чужди пера като него. От другите мои възра-
жения Лориа отговаря само на казаното по повод неговото твърдение, че

Маркс никога и не мислел да пише втори, а още по-малко и трети том на
„Капиталът“. «И сега Енгелс ми отговаря, сочейки триумфално втория и

третия том... Възхитително! А аз така се радвам на тия томове, на които
дължа толкова много умствена наслада, че още никога победата не ми е

била така приятна, както ми е приятно това поражение, ако това действи-

телно може да, се счита за поражение. Но поражение ли е това в дейст-
вителност? Вярно ли е действително, че Маркс е написал с цел да издаде

тази маса от несвързани помежду си бележки, които Енгелс е събрал с

такова благоговение? Може ли действително да се допусне, че Маркс... е
имал намерение с тези страници да завърши своето съчинение и своята

система? Вярно ли е, че Маркс би напечатал тази глава за средната
норма на печалбата, където обещаното преди много години разрешение

се свежда до безотрадна мистификация, до най-вулгарна игра на думи?
Позволено е поне да се усъмним в това... Това доказва, струва ми се, че

Маркс след издаването на своята блестяща (splendido) книга не е възна-

мерявал да я допълва с друга или пък е искал да предостави завършва-
нето на този колосален труд на своите идейни наследници, без да носи

за това лична отговорност.»

113