Page 6 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 1)

тяло, напр. желязо, пшеница, диамант и т.н., е потребителна стойност

или благо. Този характер на стоковото тяло не зависи от това, дали

присвояването от страна на човека на неговите потребителни свойс-
тва му струва много или малко труд.5qПри разглеждане на потреби-

телните стойности винаги се предпоставя тяхната количествена оп-

ределеност, напр. една дузина часовници, един аршин платно, един

тон желязо и т.н. Потребителните стойности на стоките дават мате-

риала за една специална научна дисциплина — стокознанието.*5

Потребителната стойност се реализира само в потребяването или

консумацията. Потребителните стойности съставят вещественото

съдържание на богатството, каквато и да бъде неговата обществена

форма. При тази обществена форма, която имаме да разглеждаме

тук, те същевременно представляват и веществените носители на

разменната стойност.
6q

Разменната стойност се явява преди всичко като количествено

отношение, като пропорция, в която потребителни стойности от

един вид се разменят с потребителни стойности от друг вид*6 — от-

ношение, което постоянно се изменя с мястото и времето.7q Поради

това разменната стойност изглежда като нещо случайно и чисто от-

носително, така че една вътрешна, свойствена на стоката разменна

стойност (valeur intrinseque) е безсмислица.*7 Нека разгледаме то-

ва по-отблизо. Известна стока, напр. един квартер пшеница, се раз-

меня срещу х боя за обуща, или у коприна, или z злато и т.н., с една

дума — в най-разнообразни пропорции с други стоки. Следователно

пшеницата има не една, а много разменни стойности. Но тъй както х

боя за обуща, както и у коприна, z злато и т.н. са разменна стойност

на един квартер пшеница, то х боя за обуща, у коприна, z злато

трябва да са заменими една с друга или еднакви по величина раз-
менни стойности. От което — първо, валидните разменни стойности

на една стока изразяват едно и също. Но и, второ, че разменната

стойност изобщо може да бъде само начин на изразяване, „форма на

6