Page 7 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 1)
P. 7
проявление“ на някакво друго, различимо от нея съдържание.
Сега нека вземем две стоки, напр. пшеница и желязо. Каквото и да
бъде тяхното разменно отношение, то винаги може да се изрази чрез
едно уравнение, в което дадено количество пшеница се приравнява
към някакво количество желязо, напр. 1 квартер пшеница = а центне-
ра желязо. Какво означава това уравнение? Че нещо общо от една и
съща величина съществува в две различни неща, в 1 квартер пшени-
ца има а центнера желязо. Значи и двете са равни поотделно на
нещо трето, което самò по себе си не е нито едното, нито другото. И
така, всяко от тези две неща, доколкото то е разменна стойност,
трябва да може да бъде сведено към това трето.
Един прост геометрически пример нека нагледно покаже това. Как се
определят и сравняват лицата на всички фигури, ограничени от пра-
ви линии - към последните спадат и триъгълниците? А лицето на са-
мият триъгълник се свежда до един израз, съвсем различен от него-
вата видима фигура, — половината от произведението на основата
по височината (отношение между две прави линии, които изразяват ли-
цето на триъгълника. бг.ред). Също така и разменните стойности на
стоките трябва да бъдат сведени към нещо общо, от което те предс-
тавляват по-големи или по-малки величини.
Това общо не може да бъде някое геометрично, физично, химично
или някакво друго природно свойство на стоките. Техните телесни
свойства изобщо могат да се имат предвид само доколкото те правят
стоките полезни предмети, т.е. потребителни стойности. Но, от друга
страна, тъкмо абстрахирането от техните потребителни стойности
очевидно характеризира разменното отношение на стоките. В рамки-
те на това отношение една потребителна стойност важи тъкмо толко-
ва, колкото и всяка друга, стига да е налице в нужната пропорция.
Или, както казва старият Барбон: „Един вид стока е също тъй добър,
както и другият, щом техните разменни стойности са еднакво
големи. Между неща с еднаква разменна стойност няма различие
7
