Page 9 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 1)

разява в разменното отношение или в разменната стойност на стоки-

те, е тяхната стойност. По-нататъшното изследване ще ни върне пак

до разменната стойност като необходимия начин на изразяване или
форма на проява на стойността, която обаче засега трябва да се раз-

глежда независимо от тази форма.

Дадена потребителна стойност или благо има, значи, стойност само

защото в нея е опредметен или материализиран абстрактен човешки

труд. Но как да се измери величината на нейната стойност? Чрез ко-
личеството на съдържащата се в нея „субстанция, създаваща стой-

ност“, чрез количеството на труда. Самото количество на труда се

измерва с неговото времетраене, а работното време пък има своя

мащаб в определени откъси от време, час, ден и т.н.

Щом като стойността на стоката се определя чрез количество труд,

изразходвано през време на нейното производство, би могло да изг-
лежда, че колкото човек е по-мързелив или по-несръчен, толкова по-

голяма стойност има неговата стока, понеже толкова повече време

му трябва, за да я изработи. Само че трудът, който образува субс-

танцията на стойностите, е еднакъв човешки труд, е изразходване на

една и съща човешка сила. Целокупната работна сила на общест-

вото, която се изразява в стойностите на стоковия свят, важи тук като

една и съща работна сила, макар че се състои от безбройно множес-

тво индивидуални работни сили. Всяка една от тези индивидуални
работни сили представлява същата човешка работна сила, както и

всички други, доколкото тя носи характер на една обществена средна

работна сила и действа като обществена средна работна сила, значи

употребява за произвеждането на някоя стока само средно-

необходимото или обществено-необходимото работно време. Об-

ществено-необходимо работно време е онова работно време, което,

при съществуващите нормални за дадено общество условия на про-
изводството и при обществено средна степен на умение и интензив-

ност на труда, е необходимо за изработване на някоя потребителна

стойност. Напр. след въвеждане на парния тъкачен стан в Англия е

9