Page 11 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 1)

в бедни и т.н. Диаманти се срещат рядко в земната кора и затова на-

мирането им струва средно много труд. Следователно те в малък

обем въплътяват много труд. Джейкъб се съмнява дали златото няко-
га е изплатило своята пълна стойност. Това важи още повече за диа-

мантите. Според Ешвеге до 1823 г. целият осемдесетгодишен добив

от бразилските диамантени мини още не е достигнал цената на сред-

ното годишно производство на бразилските захарни или кафейни

плантации за време от година и половина, макар първият да предс-

тавлявал много повече труд, следователно повече стойност. При по-

богати мини същото количество труд щеше да се изрази в повече ди-
аманти и стойността им щеше да спадне. Ако се постигне превръща-

нето с малко труд на въглена в диаманти, стойността им може да

падне по-долу от тази на керемидите. Изобщо: колкото по-голяма е

производителната сила на труда (въоръжен с технологии и благоприят-

ни условия. бг.ред.), толкова по-малко е работното време, необходимо

за произвеждане на даден предмет, толкова по-малка е кристализи-

раната в него маса на труда, толкова по-малка е неговата стойност.
Напротив, колкото по-малка е производителната сила на труда, тол-

кова по-голямо е работното време, необходимо за произвеждане на

даден артикул, толкова по-голяма е неговата стойност. Следователно

величината на стойността на дадена стока се изменя

следователно право пропорционално на количеството

работно време и обратно пропорционално на производител-

ната сила на осъществяващия се в нея труд.

т.е. вляво е изразено математическо ОТНОШЕНИЕ, където тър-

сената стойност е х, работното време - а, а производител-

ната сила - b , т.е. марксизмът борави с измерими, контролирани

физически величини (наука), а не с празна идеология като защит-

ниците на капитализма и на неговите мутации - бг.ред.)

Един предмет може да бъде потребителна стойност, без да бъде

стойност. Такъв е случаят, когато полезността му за човека не се

11