Page 6 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)

безсмислен и безсъдържателен, ако по неговия околен път бихме ис-

кали да разменяме една парична стойност срещу същата парична

стойност, значи напр. 100 ф.ст. срещу 100 ф.ст. Несравнено по-прост
и по-сигурен би си останал методът на този, който трупа съкровище и

задържа своите 100 ф.ст., вместо да ги излага на опасностите на об-

ръщението. От друга страна все едно дали търговецът ще продаде

купения за 100 ф.ст. памук за 110 ф.ст., или ще трябва да го даде за

100 ф.ст. или дори за 50 ф.ст. — във всеки случай неговите пари са

описали едно своеобразно и оригинално движение, съвсем различно

от това при простото стоково обръщение, където те отиват напр. в
ръцете на селянина, който продава жито и с така получените пари ку-

пува дрехи. Така че най-напред трябва да се охарактеризират разли-

чията във формата между обръщенията П—С—П и С—П—С. Съ-

щевременно това ще даде и разликата в съдържанието, която се

крие зад тези различия във формата.

Нека видим най-напред какво общо имат двете форми.

Двете обръщения се разпадат на същите две противоположни фази

С—П, продажба, и П—С, покупка. Във всяка от двете фази си про-

тивостоят същите два вещни елемента, стока и пари, — и две лица в

едни и същи икономически характерни маски, един купувач и един

продавач. Всяко от двете обращения представлява единството на

същите противоположни фази, като и в двата случая това единство
се постига чрез поява на три контрагента, от които единият само про-

дава, другият само купува, а третият последователно купува и прода-

ва.

Но това, което по начало разделя двете обръщения С—П—С и П—

С—П, е обратният ред на същите противоположни фази. Простото
стоково обръщение започва с продажба и свършва с покупка, а об-

ръщението на парите като капитал започва с покупката и свършва с

продажбата. Изходна и крайна точка на движението там е стоката, тук

— парите. За общия ход посредничат в първата форма парите, в дру-

6