Page 9 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)

ности.4q Да размениш най-напред 100 ф.ст. срещу памук и след това

отново същия памук срещу 100 ф.ст., т.е. по околен път — пари сре-

щу пари, същото срещу същото, — тази сделка изглежда колкото

безцелна, толкова и нелепа.*4 Една парична сума може да се раз-

личава от друга парична сума изобщо само по своята величина. Така

че процесът П—С—П дължи своето съдържание не на някакво ка-

чествено различие на неговите полюси, тъй като те и двата са пари, а
само на тяхното количествено различие. Накрая от обръщението се

извличат повече пари, отколкото са били хвърлени в него в началото.

Памукът, който е бил купен за 100 ф.ст., се препродава напр. за 100-

110 ф.ст. или за 110 ф.ст. Така че пълната форма на този процес е

П—С—П', където П' = П+ΔП, т.е. е равно на първоначално аван-

сираната парична сума плюс един прираст.a4*aТози прираст или добавка

към първоначалната стойност аз наричам — принадена стойност

([Mehrwert] surplus value, т.е. излишъчна стойност от анг-

лийски, стойност, дошла от излишъка. бг.ред. – ГРЕШКА на

Маркс???)*4a. По този начин първоначално авансираната стой-

ност не само се запазва в обръщението, но в нея тя изменя и своята
величина, прибавя и една принадена стойност или увеличава стой-

ността си. И това движение я превръща в капитал.

Наистина, възможно е и във формата С—П—С двата полюса, С и С,

напр. жито и дрехи, да представляват количествено различни стой-

ностни величини. Селянинът може да продаде житото си по-високо от
неговата стойност или да купи дрехите под стойността им. Той от

своя страна може да бъде излъган от търговеца на дрехи. Но такова

различие в стойността остава за тази форма на обръщение чисто

случайно. Тя никак не загубва своя смисъл и значение — както става

при процеса П—С—П, — ако двата полюса, напр. жито и дрехи, са

еквиваленти. Напротив, тук тяхната равностойност е по-скоро усло-

вие за нормалния ход на процеса.

Крайната цел на самия процес на продажба с цел да се купи, както и

9