Page 11 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)

само вътре в това постоянно подновявано движение.a6qПоради това

движението на капитала е безгранично.*6

Като съзнателен носител на това движение притежателят на пари

става капиталист. Неговата личност, или по-скоро неговият джоб,

става изходна и възвратна точка на парите. Обективното съдържание
на това обръщение — оползотворяване на стойността — е неговата

субективна цел, и само доколкото нарастващото присвояване на абс-

трактното богатство съставя единствения движещ мотив на неговите

операции, той функционира като капиталист, или като олицетворен,

надарен с воля и съзнание капитал.a7q Така че потребителната стойност

никога не трябва да се схваща като непосредствена цел на капита-

листа.*7 Нито пък и единичната печалба — а само безспирното

движение на печеленето.*8 Този нагон към абсолютно обогатяване,

този страстен ламтеж за стойност*9 е обща за капиталиста и за

натрупвача на съкровища, но докато натрупвачът на съкровища е са-

мо смахнат капиталист, капиталистът е разумен натрупвач на съкро-

вища.a10q Безспирното умножаване на стойността, към което се стреми

натрупвачът на съкровища с това, че се старае да спаси парите от

обръщение*10 — по-разумният капиталист го постига, като посто-

янно наново ги предава на обръщение.*10а

Самостоятелните форми, паричните форми, които приема стойността

на стоките в простото обръщение, само спомагат на стоковата раз-
мяна и изчезват в крайния резултат на движението. Напротив, в цир-

кулацията П—С—П и стоката и парите функционират само като

различни начини на съществуване на самата стойностa11q — парите като

общ, а стоката като особен, тъй да се каже замаскиран начин на ней-

ното съществуване.*11 Тя постоянно преминава от една форма в

другата, без да се губи в това движение, и по този начин се превръща

в един автоматичен субект. Ако фиксираме особените форми на про-

ява, каквито последователно приема самонарастващата стойност в

11