Page 8 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)
P. 8

ден пункт, това става само поради възобновяване или повторение на

      целия курс. Ако аз продам един квартер пшеница за 3 ф.ст. и за тези

      3 ф.ст. купя дрехи, тогава за мен 3-те ф.ст. са окончателно изразход-
      вани. Аз нямам повече никаква работа с тях. Те принадлежат на тър-

      говеца на дрехи. Но ако продам още един квартер пшеница, парите

      се възвръщат при мен, но не поради първата сделка, а поради нейно-

      то повторение. Те пак ще се отдалечат от мен, щом завърша втората

      сделка и пак купя нещо. Така че в обръщението С—П—С изразход-

      ването на парите няма нищо общо с тяхното възвръщане. Напротив,

      в П—С—П възвръщането на парите сависи от самия начин на тях-
      ното изразходване. Без това възвръщане операцията е несполучлива

      или процесът е прекъснат и още недовършен, понеже липсва негова-

      та втора фаза — заключителната продажба, която допълва покупка-

      та.



      Обръщението С—П—С изхожда от полюса на едната стока и прик-

      лючва с полюса на една друга стока, която излиза от обръщение и

      навлиза в консумация. Затова негова крайна цел е консумацията, за-
      доволяването на потребности, с една дума — потребителната стой-

      ност. Напротив, обръщението П—С—П изхожда от полюса на пари-

      те и в края на краищата се връща към същия полюс. Затова негова

      движеща сила и определяща цел е самата разменна стойност.



      В простото стоково обръщение двата полюса имат една и съща ико-
      номическа форма. И двата са стока. Те са стоки с една и съща вели-

      чина  на  стойността.  Но  те  са  качествено  различни  потребителни

      стойности,  напр.  пшеница  и  дрехи.  Тук  съдържание  на  движението

      съставя размяната на продуктите, смяната на различните материи, в

      които  се  изразява  общественият  труд.  Другояче  е  в  обръщение-

      то П—С—П. На пръв поглед то изглежда безсъдържателно, тъй ка-

      то  е  тавтологично.  Двата  полюса  имат  една  и  съща  икономическа
      форма. И двата са пари, значи не са качествено различни потреби-

      телни стойности, тъй като именно парите са онази превърната форма

      на стоките, в която са заличени техните особени потребителни стой-


                                                            8
   3   4   5   6   7   8   9   10   11   12   13