Page 78 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)

ВАЖНО! Както при превода на surplus value е избран несполучлив пре-

вод (принадена стойност), вместо излишъчна стойност от излишък

(surplus), т.е. излишъкът, който работникът произвежда НАД стойността, не-
обходима за издръжката му, така и при превода на Rate е избран грешен

термин (норма). Вместо правилното процент (на принадената стойност)

както ясно се вижда, че мерната единица е в проценти. Защото преводачите
са превеждали буквално от първия изпречил им се термин от речника. Но не

са забелязали истинския синоним (процент) така, както звучи на английски
RATE of interest, т.е. ПРОЦЕНТ на лихвата или лихвен ПРОЦЕНТ. Ние

дълго време се чудехме какво може да означава НОРМА на принадената
стойност, преди да стигнем до горния текст, което аналогично на НОРМИРА-

НЕ или НОРМА на труда означава средна величина на натоварване за опре-

деляне заплащането при сравняване на различни видове труд. Излизаше, че
ние трябва да НОРМИРАМЕ принадената стойност - някаква безсмислица.

Но понеже от 100 години тия термини са придобили устойчива гражданстве-
ност, ние ще продължим както са официално приети.

Видяхме, че работникът през време на един дял от трудовия процес

произвежда само стойността на своята работна сила, т.е. стойността

на необходимите му средства за живот. Тъй като той произвежда при
условия, основани на общественото разделение на труда, той не

произвежда своите средства за живот непосредствено, а във фор-

ма на дадена особена стока, напр. прежда, произвежда стойност,

равна на стойността на неговите средства за живот, или на парите, с

които ги купува. Тази част от неговия работен ден, която той употре-

бява за това, е по-голяма или по-малка според стойността на негови-

те средни еднодневни средства за живот, т.е. според средното днев-
но количество време, необходимо за тяхното произвеждане. Aко

стойността на неговите еднодневни средства за живот представлява

средно 6 опредметени работни часа, то работникът трябва да работи

всекидневно средно по 6 часа, за да ги произведе. Aко той не рабо-

теше за капиталиста, а работеше независимо, за себе си — той пак

би трябвало, при равни други условия, да работи всекидневно съща-

та кратна част от деня, за да произведе стойността на своята работна

сила и по такъв начин да придобие средствата за живот, които са не-

78