Page 80 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)

стойност от своя страна се определя от надвишаващата част от ра-

ботния ден, — то следва: принадената стойност се отнася към про-

менливия капитал както принаденият труд към необходимия, или
нормата (процента) на принадената стойност

Двете пропорции изразяват едно и също отношение в различна

форма, веднъж във форма на опредметен труд, а другия път — във

форма на протичащ труд.
s30aq
Затова нормата (процента) на принадена стойност е точният израз на

степента на експлоатация на работната сила от капитала или на ра-

ботника от капиталиста.*30a

Както приехме, стойността на продукта беше равна на

а авансираният капитал = 500 ф.ст. Тъй като принадената стойност е

= 90, а авансираният капитал е = 500, по обикновения начин за прес-

мятане би се получило, че нормата на принадената стойност (която

смесват с нормата на печалбата) е = 18%, процент, чиято незначи-

телност може да трогне г. Кери и други привърженици на хармонията.

Но всъщност нормата на принадената стойност не е

= или , а e =

, така че не е , а = 100%, т.е. пет пъти повече от привид-

ната степен на експлоатация. Макар че в дадения случай не знаем

абсолютната величина на работния ден, нито периода на трудовия

процес (ден, седмица и т.н.), нито най-сетне броя на работниците, ко-

ито променливият капитал от 90 ф.ст. поставя едновременно в дви-

жение — нормата на принадената стойност , благодарение на

80