Page 75 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)

410 ф.ст., би отпаднал, но стойностният продукт от 180 ф.ст., който

съдържа 90 ф.ст. принадена стойност, би останал пак толкова голям,

както и ако с би представлявало най-голямата стойностна сума. Ние
бихме имали

а К', нарастналият капитал, v+m, така че К'—К, както и преди, би

било m. Aко, обратно, m=0, с други думи, ако работната сила, чиято

стойност се авансира в променливия капитал, би произвела само

своя еквивалент, то K=c+v, а К' (стойността на продукта) =

(c+v)+0, и затова К=К'. Aвансираният капитал не би нарастнал.

Всъщност ние вече знаем, че принадената стойност е само следствие

от стойностното изменение, което става с v, с онази част от капитала,

която е превърната в работна сила, че следователно v+m = v+Δv (v

плюс прираст на v). Ho действителното изменение на стойността и

пропорцията, в която се изменя стойността, се замъгляват от това, че

поради нарастване на променливата съставна част на капитала на-
раства и целият авансиран капитал. Той беше 500, а става 590. Така

че чистият анализ на процеса изисква съвсем да се абстрахираме от

оная част от стойността на продукта, в която отново се появява само

постоянна капиталова стойност, т.е. да сметнем постоянния капитал

с=0 и по такъв начин да приложим един закон на математиката, при

който тя оперира с променливи и постоянни величини и постоянната

величина е свързана с променливата само чрез събиране или изваж-
дане.

Една друга трудност произтича от първоначалната форма на про-

менливия капитал. Така, в гореприведения пример К' = 410 ф.ст.

постоянен капитал +90 ф.ст. променлив капитал +90 ф.ст. принадена

стойност. Но 90 ф.ст. са една дадена, т.е. постоянна величина и за-

това изглежда неподходящо да се разглеждат като променлива вели-

75