Page 79 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)
P. 79
обходими за неговото собствено поддържане или постоянно възпро-
извеждане.s28aq Но тъй като в оная част от работния ден, в която той про-
извежда еднодневната стойност на работната сила, напр. 3 шилинга,
той произвежда само еквивалент на нейната стойност, която вече е
платена от капиталиста*28а, значи с новосъздадената стойност
само замества авансираната променлива стойност на капитала — то-
ва производство на стойност се явява като просто възпроизводство.s29q
Така че онази част от работния ден, в която се извършва това възп-
роизводство, аз наричам необходимо работно време, а изразходва-
ния през това време труд — необходим труд.*29 Необходим за ра-
ботника, тъй като е независим от обществената форма на неговия
труд. Необходим за капитала и неговия свят, тъй като постоянното
съществуване на работника е тяхната база.
Вторият период на трудовия процес, който [период] отхвърля работ-
ника отвъд пределите на необходимия труд, наистина му струва труд,
изразходване на работна сила, но не създава за него никаква стой-
ност. Този период създава принадена стойност, която се усмихва на
капиталиста с всичката привлекателност на едно творение от нищо.
Тази част от работния ден аз наричам принадено работно време, а
изразходвания през нея труд: принаден труд. Колкото решаващо за
познаването на стойността изобщо е схващането ѝ само като криста-
лизация на работно време, само като опредметен труд, толкова ре-
шаващо за познаването на принадената стойност е схващането ѝ
само като кристализирано принадено работно време, само като оп-
редметен принаден труд.s30q Само формата, в която този принаден труд
се изцежда от непосредствения производител, от работника, разли-
чава обществено-икономическите формации, напр. робското общест-
во от обществото на наемния труд.*30
Тъй като стойността на променливия капитал е равна на стойността
на купената с него работна сила — защото стойността на тази работ-
на сила определя необходимата част от работния ден, а принадената
79
