Page 74 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)

риали за 44 ф.ст. и изхабяваща се в трудовия процес машина за 54

ф.ст., а стойността на действително употребената в производството

машина е 1054 ф.ст. Като авансирана за произвеждане на стойността
на продукта ние смятаме само стойността от 54 ф.ст., която машина-

та губи при функцията си и затова я предава на продукта.s26aq Ако бяхме

смятали също и 1000-та ф.ст., които продължават да съществуват в

старата си форма във вид на парна машина и т.н., то би трябвало да

ги смятаме в двете страни на уравнението — в страната на аванси-

раната стойност и в страната на стойността на продукта,*26a и

бихме получили респ. 1500 ф.ст. и 1590 ф.ст. Разликата или прина-

дената стойност би останала, както и преди, 90 ф.ст. Затова там, къ-

дето от общия смисъл не следва обратното, под постоянен капитал,

авансиран за произвеждане на стойност, ние разбираме винаги само

стойността на ония средства за производство, които са погълнати от

производствения процес.

Като предпоставим всичко това, нека се върнем към формулата

K=c+v, която се превръща в K' = и именно с това превръща

K в K'. Ние знаем, че стойността на постоянния капитал се явява от-

ново в продукта. Така че действително новопроизведеният в процеса

стойностен продукт се отличава от получената в процеса стойност на

продукта, затова не е както ни се струва на пръв поглед или

, а имаме v+m или

— не е 590 ф.ст., а 180 ф.ст. Aко с, постоянният

капитал, би бил = 0, с други думи — ако би имало клонове на индуст-

рията, в които капиталистът да не трябва да прилага никакви произ-
ведени средства за производство, нито суров материал, нито спома-

гателни материали, нито работни инструменти, а само материали,

които са налице в природата, и работна сила — то не би имало ни-

каква постоянна част от стойността, която да бъде пренасяна върху

продукта. Този елемент от стойността на продукта, в нашия пример

74