Page 88 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)
P. 88

p8


             (горе)

             3. „Последният час” на Сениор


      В  едно  прекрасно  утро  през 1836  г.  Насау  У.  Сениор  прословут  по
      своите икономически познания и по своя прекрасен стил, тъй да се

      каже цял Клаурен сред английските икономисти, бил повикан от Окс-

      форд в Манчестър, за да изучава там политическа икономия, вместо

      да я преподава в Оксфорд. Фабрикантите го били отредили за свой

      борец против скоро издадения Фабричен закон и против агитацията

      за 10-часов работен ден, която отивала още по-далеч. С привичната

      си практическа проницателност те разбрали, че г. професорът „още
      имал нужда от добра шлифовка”. Затова си го изписали в Манчес-

      тър. Господин професорът от своя страна стилизирал лекцията, която

      му изнесли манчестърските фабриканти, в своя памфлет: „Letters on

      the Factory Act, as it affects the cotton manufacture”, Лондон 1837 г. Там

      човек между другото може да прочете следните поучителни редове:



            «При сегашния закон нито една фабрика, в която работят лица по-млади
            от 18 год., не може да работи по-дълго от 11½ часа дневно, т.е. 12 часа

            през първите 5 дни и 9 часа в събота. Следващият анализ (!) ни показва,
            че в една такава фабрика цялата чиста печалба изхожда от последния

            час. Даден фабрикант изразходва 100 000 ф.ст. — 80 000 ф.ст. за фаб-

            рични здания и машини, 20 000 ф.ст. за суров материал и работна зап-
            лата. При предпоставка, че капиталът прави един оборот годишно и че

            бруто печалбата е 15%, годишният оборот на фабриката трябва да въз-
            лиза на стоки със стойност 115 000 ф.ст. Всеки от 23-те половин работни

            часа произвежда всекидневно                       или         от тези 115 000 ф.ст. От тези

                  , които съставляват целите 115 000 ф.ст. (constituting the whole 115
            000 ф.ст.),           , т.е. 100 000 ф.ст. от 115 000-те ф.ст., замества само ка-

            питала;          или 5000 ф.ст. от 15 000-те ф.ст. бруто печалба (!) покриват
            изхабяването на фабриката и машините. Останалите                                 , т.е. двата пос-

            ледни получаса от всеки ден, произвеждат чистата печалба от 10%. За-

            това ако при неизменни цени фабриката би имала право вместо по 11½
            часа да работи по 13 часа дневно, то при увеличение на циркулиращия

            капитал с около 2 600 ф.ст. чистата печалба би се увеличила повече от

                                                           88
   83   84   85   86   87   88   89   90   91   92   93