Page 93 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)

p10

(горе)
ГЛАВА ОСМА

РАБОТНИЯТ ДЕН

1. Границите на работния ден

Ние изхождахме от предпоставката, че работната сила се купува и
продава по нейната стойност. Нейната стойност, както и тази на всяка

друга стока, се определя от работното време, което е необходимо за

нейното произвеждане. Така че ако производството на средствата за

живот, средно необходими на работника за един ден, изисква 6 часа,

той трябва да работи средно по 6 часа дневно, за да произвежда все-

кидневно своята работна сила или за да възпроизвежда стойността,

получена при нейната продажба. В такъв случай необходимата част

от неговия работен ден съставя 6 часа и затова, при равни други ус-

ловия, е дадена величина. Но това още не дава дължината на самия
работен ден.

Да приемем, че линията а————b представлява продължител-

ност или дължина на необходимото работно време, напр. 6 часа.

Според това дали работата ще бъде продължена отвъд ab с 1, 3 или

6 часа и т.н., получаваме 3 различни линии:

Работен ден І: а————b—с

Работен ден II: а————b——с

Работен ден III: а————b————с,

които представляват 3 различни работни дни от 7, 9 и 12 часа. Лини-

ята на продължение bс е дължината на принадения труд. Тъй като

работният ден е = ab + bс, или е = ас, той се изменя заедно с про-

менливата величина bс. Тъй като ab е дадена величина, отношение-

то на bс към ab винаги може да бъде измерено. То съставя в работ-

ния ден I , в работния ден II и в работния ден ІІІ от ab. По-

93