Page 92 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)
P. 92
е „празни приказки”.s32aqНеговата загуба не ще лиши нито вас от „чиста-
та печалба”, нито пък децата от двата пола, които вие съсипвате, от
тяхната „душевна чистота”.*32а
s33q
Когато наистина удари вашият „последен час”, спомнете си за окс-
фордския професор. A сега: aз бих желал да поостана във вашето
скъпо общество — но в друг, по-добър свят. Adio!*33…
Един от главните икономически мандарини, Джеймс Уйлсън, наново
наду на 15 април 1848 г. в „Лондон економист”, в полемика против за-
кона за десетчасовия работен ден, открития от Сениор още в 1836 г.
сигнал за „последния час”.
p9
(горе)
4. Принаденият продукт
1
Онази част на продукта ( /10 от 20 фунта прежда или 2 фунта прежда
във втория наш пример), в която се въплъщава принадената стой-
ност, ние наричаме принаден продукт. Както нормата на принаде-
ната стойност се определя от нейното отношение не към цялата сума
на капитала, а само към променливата му съставна част, също така и
величината на принадения продукт се определя от неговото отноше-
ние не към целия останал продукт, а към оная негова част, в която се
изразява необходимият труд.s34q Както производството на принадена
стойност е определяща цел на капиталистическото производство, та-
ка и степента на богатството се измерва не с абсолютната величина
на продукта, а с относителната величина на принадения про-
дукт.*34
Сборът на необходимия и принадения труд, на откъсите време, в ко-
ито работникът произвежда стойността, заместваща неговата работ-
на сила, както и принадената стойност, образува абсолютната вели-
чина на неговото работно време — работния ден.
92