Page 132 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 4)

става необходимо при кооперацията в големи размери и при употре-

бата на общи средства на труда и особено на машини. На мястото на

камшика на робовладелеца идва наказателната книга на надзирате-
ля. Всички наказания естествено се превръщат в парични глоби и уд-

ръжки от заплатата и законодателното остроумие на фабричните Ли-

курги превръща нарушаването на техните закони дори в нещо по-

доходно за тях отколкото тяхното спазване.*190

[*190 „Робството, в което буржоазията държи окован пролетариата, никъде
не изпъква тъй явно, както във фабричната система. Тук всяка свобода се

прекратява и юридически, и фактически. Работникът е длъжен сутрин в 5½

часà да бъде във фабриката; закъснее ли с няколко минути, глобяват го; ако
закъснее 10 минути, съвсем не го пускат, докато не мине закуската, и той гу-

би заплата за четвърт ден. Той трябва по команда да яде, да пие и да спи…
Деспотичният звънец го дига от легло, гони го от закуска и обед. A какво пък

става в самата фабрика? Тук фабрикантът е абсолютен законодател. Той из-
дава такива фабрични правилници, каквито си ще; той променя и допълва

своя кодекс както си пожелае; дори и ако вмъкне в него най-големи щуротии,

съдилищата казват на работниците: тъй като вие доброволно сте възприели
този договор, сега сте длъжни да го изпълнявате… Тези работници са осъде-

ни от 9-годишна възраст до смъртта си да живеят под страх от духовен и фи-
зически бой.” (Ф. Енгелс, Lage der arbeitenden Klasse etc., стр. 217) Аз ще по-

ясня с два примера какво „казват съдилищата”. Единият случай е от Шефилд,

от края на 1866 г. Там един работник се наел в една метална фабрика за 2
години. Поради някакво скарване с фабриканта той напуснал фабриката и

заявил, че по никакъв начин не искал вече да му работи. Той бил даден под
съд за нарушение на договора и бил осъден на два месеца затвор (ако фаб-

рикантът наруши договора, той може да бъде привлечен към отговорност са-

мо по граждански ред и рискува само парична глоба). След като излежал
двата месеца, работникът получил от същия фабрикант покана да се върне

във фабриката, въз основа на стария договор. Работникът отговорил: не. Той
вече си бил излежал наказанието за нарушение на договора. Фабрикантът

наново го дава под съд, съдът наново го осъжда, макар че един от съдиите,
мистър Ший, публично заклеймил това като юридическа чудовищност, по си-

лата на която човек може през целия си живот да бъде наказван все наново и

наново за една и съща простъпка или престъпление. Тази присъда е била
произнесена не от някой великият неплатен селски нещaтен съдия, от ня-

132