Page 134 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 4)

постигне същата цел без да влезе в конфликт със закона, налага на всяко от
бедните деца, които работят при него, да плаща по 1 шилинг като такса заг-

дето го обучавал в предаческо изкуство и тайнство, щом медицинското сви-

детелство го обяви за достатъчно зряло за това занятие. Така че има тече-
ния под повърхността, които човек трябва да познава, за да може да разбере

такива извънредни явления, каквито са стачките във времена като сегашно-
то” (думата е за стачката на машинните тъкачи във фабриката в Дервин през

юни 1963) Reports of Insp. of Fact, for 30th April 1863, стр. 50, 51. (Фабричните
отчети винаги отиват и по-напред от своята официална дата.)]

Ние тук отбелязваме само материалните условия, при които се из-

вършва фабричният труд. Всички сетивни органи еднакво страдат от
изкуствено повишената температура, от атмосферата, наситена с от-

падъци от суровия материал, от оглушителния шум и т.н.,qd190a не-

зависимо от опасността за живота между гъсто струпаните машини,

които с последователността на годишните времена произвежда свои-

те индустриални бойни бюлетини.*190а Икономисването на об-

ществените средства за производство — което узрява като в парник
едва при фабричната система — същевременно става в ръцете на

капитала систематично ограбване на жизнените условия на работни-

ка през време на работата, ограбване на пространство, на въздух, на

светлина и на лични предпазни средства против опасни за живота

или нездравословни производствени процеси, съвсем и да не гово-

рим за приспособления, създаващи удобства на работника.*191 Кога-

то Фурие нарича фабриките „смекчени затвори” — нима той няма
основания за това?*192

[*191 В първи отдел на трета книга ще разкажа за един поход, предприет в

последно време от английските фабриканти против клаузи на фабричния за-
кон, целящи предпазването на крайниците на „работните ръце” от опасни за

живота машини. Тук нека се задоволим с цитат от официален отчет на фаб-

ричния инспектор Леонард Хорнър: „Чувал съм фабриканти с непростимо ле-
комислие да говорят за някои злополуки, напр. че изгубването на пръст било

дреболия. Животът и бъдещето на работника така много зависят от неговите
пръсти, че за него една такава загуба е крайно сериозно събитие. Когато чу-

вам такова необмислено бръщолевене, аз задавам въпроса: Да речем, че

134