Page 133 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 4)

кой провинциален Догбъри, а в Лондон — от едно от най-високите съдилища.
(Към четвъртото издание: Сега това е премахнато. С изключение на само

няколко случаи — напр. при обществените газови заводи — в Англия сега

при нарушения на контракта работникът е поставен наравно с господа-
рите и може да бъде привлечен само към гражданска отговорност. — Ф.Е.)

Вторият случай се е разиграл в Уелтшайр в края на ноември 1863 г. Около 30
тъкачки на парни станове, на работа у някой си Харуп, фабрикант на платове

в Люърс Мил в Уестбъри Лей, обявили стачка, тъй като същият този Харуп
имал приятния навик за закъсняване сутрин да им удържа от заплатата, и то

6 пенса за 2 минути, 1 шилинг за 3 минути и 1 шилинг и 6 пенса за 10 минути.

Това, при заплата 9 шил. на час, прави 4 ф.ст. и 10 шилинга на ден, докато
тяхната средна годишна заплата никога не надминава 10—12 шилинга сед-

мично. Харуп назначил и един младеж да известява с тръба фабричния час,
което той понякога правел дори преди 6 часа сутрин, и ако „работните ръце”

не се явели преди още той да е престанал да тръби, вратите се затваряли и
закъснелите били наказвани с глоба; а тъй като във фабриката нямало ча-

совник, нещастните „работни ръце” се намирали във властта на младия тръ-

бач, който бил инспириран от Харуп. „Стачкуващите” ръце, майки на семейс-
тва и момичета, заявили, че са готови пак да почнат работата, ако тръбачът

бъде заменен с часовник и бъде въведена по-рационална тарифа за глоби.
Харуп дал под съд 19 жени и момичета за нарушение на договора. Те били

осъдени по на 9 пенса глоба и 2 шилинга и 6 пенса съдебни разноски, при
гръмко възмущение на аудиторията. Пред съда една тълпа от народ изпра-

тила Харуп с освирквания. Любима операция, на фабрикантите е с удръжки

от заплатата да наказват работниците за грешки в произведения от тях мате-
риал. Този метод предизвика в 1866 г. обща стачка в английските грънчарски

окръзи. Отчетите на „Child. Empl. Commission” (1863—1866) привеждат слу-

чаи, при които работникът, вместо да получи заплата, със своя труд и въз ос-
нова на системата на глоби дори остава длъжник на своя дълбокоуважаем

„господар”. Поучителни черти от остроумието, с което фабричните автократи
правят удръжки от заплати, показа и последната памучна криза. „Неотдавна

аз сам трябваше — казва фабричният инспектор Р. Бейкър — да заведа дело
против един фабрикант на памучни изделия, загдето той в това тежко и мъ-

чително време удържаше на някои „младежи” (на повече от 13 години), които

работеха у него, по 10 пенса за медицинско свидетелство за възраст, което
му струва само 6 пенса и за което законът му позволява да удържа само 3

пенса, а обичаят не допуска никакви упръжки… Друг един фабрикант, за да

133