Page 141 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 4)

та кардирна машина, значително намали броя на по-рано заетите в кар-
дирното помещение работни ръце.»

Друга предачна фабрика пресмята, че общо е спестила 10% от „ра-

ботните ръце”. Господата Гилмър, предачни фабриканти в Манчес-
тър, заявяват:

«Ние пресмятаме, че в нашето пневматично отделение благодарение

на новите машини сме спестили цяла третина от работните ръце и от
работната заплата… в помещение на шпулмашини и разтегателни

машини — около ⅓ от разноските и от работните ръце; в предачното от-
деление — около ⅓ от разноските.qd206 Но това не е всичко; когато нашата

прежда сега стигне при тъкача, тя, благодарение на прилагането на но-
вата машинария, е толкова подобрена, че дава повече и по-добра тъкан,

отколкото старата машинна прежда.»*206

Фабричният инспектор А. Редгрейв забелязва към това:

«Намаляването на работниците, при увеличено производство, крачи
бързо напред; във вълнените фабрики неотдавна започна ново съкра-

щаване на работни ръце, което още продължава; преди няколко дни
един учител, който живее близо до Рочдел, ми каза, че голямото нама-

ление [на броя на ученичките] в девическите училища не се дължи само

на натиска на кризата, но и на промените в машинното производство на
вълнената фабрика, поради което е било извършено съкращаване на

кръгло 70 души, работещи по половин ден.»*207
[*207 Пак там, стр. 109. Бързото подобряване на машините през време

на памучната криза позволи на английските фабриканти веднага след
края на американската гражданска война да препълнят световния пазар.

Вече в последните 6 месеца на 1866 г. стана почти невъзможна продаж-

бата на тъканите. С това започна изпращане на стоки на консигнация в
Китай и Индия, което, естествено, направи това претъпкване на паза-

ра още по-интензивно. В началото на 1867 г. фабрикантите прибягнаха
до своето обичайно средство — до намаляване на работната заплата с

5%. Работниците се възпротивиха и заявиха, теоретично съвсем правил-
но, че единственото спасително средство било да се работи късо време,

по 4 дни в седмицата. След дълго упорство самозваните индустриални

141