Page 228 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 4)

[*22 Сър Джеймс Стюърт, който изобщо е надарен със зорко око за харак-

терните обществени различия на разните начини на производство, забеляз-

ва: „Защо големите манифактурни предприятия унищожават дребното частно
предприятие, ако не затова, че стоят по-близо до простотата на робския

труд?” („Principles of Political Economy”, Лондон 1767 г., том I, стр. 167, 168)]
d23

[*23 P. Джонс, Textbook of Lectures etc, стр. 77, 78. Древноасирийските, еги-

петските и т.н. колекции в Лондон и други европейски столици ни правят оче-
видци на тези кооперативни трудови процеси.]
d23a
[*23а Ленге може би не греши, като обявява в своята „Theorie des lois

civiles” лова за първата форма на кооперация, а лова на хора (войната) — за

една от първите форми на лова.]
d24

[*24 Дребното селско стопанство и независимото занаятчийско производс-
тво, които отчасти образуват основата на феодалния начин на производство,

а отчасти, след неговото разпадане, се появяват наред с капиталистическото

производство, същевременно са икономическа основа на класическата об-
щинна формация в най-доброто ѝ време — след разпадане на първичната

ориенталска общинна собственост, но преди робството сериозно да е завла-

дяло производството.]
d25

[*25 „Нима съединението на сръчност, усърдие и съревнование на мнози-
на, събрани на една и съща работа, не е пътят, по който тя ще тръгне нап-

ред? И би ли могла Англия иначе да докара до такава степен на съвършенс-

тво своята вълнена мануфактура?” (Бъркли, The Querist, Лондон, 1750 г., стр.
56, параграф 251)]
d27
[*27 „Колкото повече може да се разчлени трудът в един многостранен

производствен клон и да се възложи на различни специални работници, тол-

кова повече той по необходимост ще бъде извършван по-добре и по-бързо, с
по-малко загуба на време и труд.” („The Advantages of the East-India Trade”,

Лондон, 1720 г., стр. 71)]
d29

[*29 „В Египет… и изкуствата са развити в значителна степен на съвършен-

ство. Защото само в тази страна занаятчиите нямат право да се месят в ра-
ботите на друга гражданска класа, а се занимават изключително само със за-

наята си, по закон наследствен за техния род… У други народи се случва за-

228